Мълчание. Видя го да свива устни и почти очакваше да си тръгне, без да каже нито дума. Но той стоеше, изучавайки я замислено с безизразно лице.
— Бет, сигурна ли си, че правиш това, което искаш?
Сега й бе по-лесно да говори. Преглътна буцата в гърлото си и рече:
— Сигурна съм. А Мартин е добър и много мил човек. Човек с корени. Това е, което искам. Не съм нито за Сан Франциско, нито за повечето места, където ходиш. Искам да остана, обичам тази земя. Мисля… сигурна съм, че след време ще обичам Мартин така, както той ме обича. Уважавам го и му вярвам.
След продължително мълчание той много нежно докосна лицето й.
— Ти си красива жена, Бет — каза меко, преди да я улови за ръка и да я отведе при Мартин Бърнисън.
Бет му липсваше. Но колкото и да му бе криво, Стив Морган трябваше да признае пред себе си, че това нямаше да продължи дълго. Тя бе права. Мартин Бърнисън й предлагаше не само живота, който тя искаше, но и женитба.
През по-голямата част от пътя до Калифорния Стив остана вглъбен в себе си. Държеше се като скаут и говореше със Сам Мърдок или с тихия човечец, нарекъл себе си Бъроуз, който се бе присъединил към тях в Аризона. Бъроуз познаваше Стив отдавна, от времето, когато били пазачи на дилижанс. Сам Мърдок също не му бе непознат. Пътуването с него бе приятно.
Франсис Прендъргаст понесе прехода много добре, но дъщеря й бе искрено отегчена и обидена, тъй като загадъчният господин Морган вече не й обръщаше почти никакво внимание. Тя вече съвсем открито споделяше всичко с майка си — търпелива и мъдра жена. Един ден й каза:
— Желая го, маман, и ще го имам!
Познавайки добре дъщеря си, Франсис повдигна вежди:
— О? И какво ще правиш с него, малката ми? Онова, което съм чува за господин Морган, ме кара да мисля, че с него не е лесно да се живее. Съпругата му бе много мила млада жена и се говореше, че са били лудо влюбени. Докато един ден не я изпрати в Европа и не се захвана с някаква оперна певица. Той е… много опасен. Бих казала, че е от мъжете, които наричат „вълци единаци“. Това ли е думата?
— О, да, правилно, маман. Но… знаеш ли? Той е мъж, когото всяка жена би искала да съблазни и да има.
— Много умно, скъпа, права си. Но не мисля, че може да бъде излъган лесно. Не, не смятам, че е подходящ за съпруг.
— Аз пък съм уверена, че ще бъде чудесен любовник — дръзко рече Лорна, на което майка й отвърна с укорителен поглед.
— По-добре баща ти да не знае за това, разбра ли? Известно ти е какво мисли.
— Той не би имал нищо против да се омъжа за Стив Морган! Всъщност даже би се радвал. Защо, мислиш, се съгласи да ме пусне на път?
Напук на предупрежденията на майка си Лорна правеше всичко възможно да привлече вниманието на Стив Морган с умелата си езда и точна стрелба. Колкото повече го опознаваше, толкова по-очарована бе от него. Той бе съвсем различен и… променлив! Виждаше го да носи безукорно вечерно облекло със същата животинска грациозност, с която носеше и грубите си дрехи за пътуване. А когато намереше време да разговаря с дамите, бе толкова забавен. Беше обиколил света и знаеше няколко езика. Лорна искаше да научи колкото се може повече за него. На нея все повече й се удаваше да привлече вниманието му и това я въодушевяваше.
Най-сетне достигнаха пристанището на Сан Диего в Калифорния. Стив бе предложил — небрежно, сякаш ставаше дума за разходка с лодка — да достигнат до Сан Франциско по море. Щяло да бъде по-бързо, а и в пристанището чакал кораб на компанията „Лейди Лайн“, в която той имаше дялово участие.
— Ще спрем за един ден в Монтерей, където имам имение, а и онази част на страната е много красива и чиста. След това, без да бързаме, ще продължим към Сан Франциско.
Лорна с негодувание си мислеше за комично официалното му държание, дори след като вече я бе целунал. Обеща си, че скоро всичко ще се промени. Възнамеряваше, още щом пристигнат в Сан Франциско, да си намери любовник. Това със сигурност щеше да привлече вниманието му към нея.
— Дали си спомня за онази старомодна фермерка, с която така фамилиарничеше в „Денвър Хаус“, маман? Очевидно се познаваха доста добре.
— Доколкото знам го е лекувала, след някакво раняване — тактично обясни госпожа Прендъргаст, до която бяха стигнали някои клюки.
— Е, дори да са имали връзка, какво значение може да има това? — презрително рече Лорна, прогонвайки Елизабет Кади от мислите си. — Мъжете имат нужда от… развлечения. Тя сбърчи нос пренебрежително.
Стив също бе прогонил от мислите си Елизабет, още щом клиперът „Зеленооката лейди“ напусна Сан Диего, макар че Лорна би се вбесила, ако разбереше, че благоразположението на Стив към нея бе просто проява на любезност. Зеленооката жена, на която бе кръстен корабът, не излизаше от главата му. Решението му да пътува по море до Сан Франциско бе просто форма на самобичуване. Връщаше се в Монтерей, където бе държал Джини като затворница, докато онзи доктор я лекуваше от пристрастеността й към опиати. Имаше усещането, че тя никога не му бе простила това. Джини… по дяволите, споменът за нея не го оставяше на мира.