— Колко време ще останеш в Сан Франциско? — небрежно попита Сам Мърдок, отгатвайки по смръщеното лице на съдружника, къде се реят мислите му.
Стив отвърна, свивайки рамене:
— Не зная точно, Сам. Достатъчно, за да прегледам сделката с мините все пак, а и да поразведа малко госпожа Прендъргаст и Лорна наоколо. — Стив забеляза замисления поглед на съдружника си и закрачи напред-назад из каютата. — Предполагам, след това ще се върна в Мексико — неочаквано рече Стив. Застана с гръб към Сам и се вгледа мрачно във водните пръски, заливащи палубата. — Не ми се искаше отново да се срещам с непоносимия си дядо, но нещо, което научих напоследък, ми напомня, че имам известни задължения. Две всъщност… — намусено добави и се запита дали двамата с Джини не си приличаха повече, отколкото допускаше.
Двете писма — от Роналдо и това от съпругата му, чийто стил бе доста по цветисто драматичен — не ги завариха по време на двуседмичния им престой в Сан Франциско.
След дълго колебание Роналдо бе писал на Сам Мърдок, който бе приятел на дон Франсиско. Сам Мърдок знае как да налива масло в огъня — мрачно си бе помислил Роналдо. Всъщност той се надяваше, че ако не друго, то поне гордостта щеше да възпре Стив да последва блудната си съпруга. Може би дядо му бе прав и на тях двамата не им оставаше нищо друго, освен да се разведат. Ако Джини наистина бе щастлива, то бог бе свидетел, че клетото момиче го заслужаваше и Стив трябваше да я остави на мира. На братовчед му никога не му бяха липсвали жени с техните утешителни прегръдки.
Роналдо и Миси, а дори и дон Франсиско, нямаше как да знаят, че Стив смята съпругата си за мъртва. И когато Сам Мърдок, който също не знаеше, че жената на съдружника му все още е сред живите, отвори и прочете писмото на Роналдо, изпита голямо облекчение от факта, че Стив бе за една седмица в Портоло Вали с Прендъргастови и други приятели. Първата мисъл на Сам бе уж случайно да „забута“ някъде и двете адресирани до партньора му писма, но сметна, че рано или късно Стив щеше да разбере. Мили боже, каква бъркотия. Спомни си за Джини. С привързаност мислеше за нея като за приятна, но нещастна жена — поне такава бе по времето, когато пътищата им се бяха кръстосали. Какво я бе накарало да избяга? Двамата сякаш бяха създадени един за друг и Сам никога не бе виждал Стив до такава степен обсебен от мисълта за някоя жена. Как ли щеше да реагира, когато узнаеше, че жената, по която скърбеше, е жива и е заминала заедно с децата си за Европа, решена да получи развод и да се омъжи за някакъв английски лорд, когото бе срещнала бог знае къде?
Сам Мърдок бе смел човек и неумолим, когато се налагаше, но в този момент той потръпна вътрешно. Господ да е на помощ на Виржиния и нейния съпруг, ако Стив научеше за тях! И защо неговият приятел дон Франсиско им позволяваше всичко това и дори ги насърчаваше?
Част четвърта
Игра на любов
34
Зелените ливади на имението се бяха ширнали по целия път надолу до езерото, в средата на което имаше малък изкуствен остров с беседка. Малко по-нататък бе реката, скрита от огромни върби, чиито клони докосваха леко потрепващите води. Две малки дечица играеха на ливадата под зоркия поглед на бавачката си, а група добре облечени мъже и жени пиеха чай на покритата тераса с изглед към малка градина. Във въздуха висеше тежкият аромат на рози. Идилична гледка на безгрижие в тихия, ленив следобед. Някой страничен наблюдател би си помислил, че тези хора нямат никакви грижи.
Напереният слуга се прибра в къщата, оставяйки господарката си — възрастна жена с посивели коси — да налива чай на сина си и неговите приятели. Селин Дюмон премести разтревожените си очи, малко по-светло кафяви от тези на сина й, от единия младеж към другия.
С неясно възклицание Пиер скочи на крака, сякаш не можеше повече да остане седнал.
— Е, сега Брусар не е вече тук и мога да попитам. Мишел, какво мислиш за промяната у братовчедка ми? Надявам се, ще бъдеш искрен, защото знам, че винаги си я харесвал.
Мишел Реми, граф Д’Арланжан, се покашля многозначително, преди да отговори. Имаше време, когато той бе обожател и любовник на Виржиния Брандън и дори искаше да се ожени за нея. И въпреки факта, че тя под носа му бе флиртувала с един мексикански полковник, принуждавайки Мишел да развали годежа, младият мъж все още бе твърде влюбен в нея. Само преди две-три години, когато Виржиния за последен път бе във Франция, той за малко да напусне жена си заради нея. Не беше честно от страна на стария му приятел Пиер да го пита за мнението му, още повече пред госпожа Дюмон.