— Моля те, бъди искрен! — каза Селин Дюмон с напрегнат глас. — Ние всички много се тревожим, но е толкова трудно да се говори с нея без… без тя да почувства, че я съжаляваме. Джини никога няма да се примири с това!
— Загубила е блясъка си, своя дух! — сподавено въздъхна Пиер.
— Със сигурност си го забелязал. Винаги е била толкова жизнена… да, и толкова безразсъдна! Спомни си колко много обичаше да язди… вечно искаше да е заета с нещо. А сега — сам виждаш! Прекарва по-голямата част от времето затворена в стаята си с него…
— Той не е ли добър с нея? — не издържа и попита Мишел, което накара приятелят му да се намръщи замислено.
— О, той й се е отдал всецяло и почти не я оставя сама — рече след малко Пиер, свивайки рамене. — Но проблемът не е в това. Не, проблемът е в самата Джини… затова те питам за мнението ти. Още повече, че ти я познаваш доста добре от времето, прекарано в Мексико, прав ли съм? Познаваш и човека, за когото тя се омъжи.
— От нея научих, че ще се развежда — рязко отвърна Мишел. — Естествено, не бе удобно да любопитствам повече.
— Но тя изглежда ли ти щастлива? — продължи да настоява Пиер. Той прокара пръсти през гъстата си руса коса. — Този лорд Тиндейл, за когото смята да се омъжи, изглежда доста свестен човек, въпреки че ми се струва малко възрастен за нея. А освен това е и богат, така че проблемът не може да е в това, но все още… не, чувствам, че нещо й липсва!
— Тя е… по-тиха от преди — предпазливо рече Мишел, докато се опитваше да подреди мислите си. — Но хрумвало ли ти е, старче, че навярно се чувства… е, как би могла да се радва на нещата, които обича, когато е… — почувства, че трябва да преглътне, преди да го изрече — когато е сляпа? — Най-накрая успя да го изрече, при което сърцето му се сви от болка.
Джини! Джини, с веселите, блестящи зелени очи и съблазнителни устни…
— Как е възможно да й се случи такова нещастие. Ако в това имаше пръст онзи разбойник, за когото се омъжи — щях да извикам копелето на дуел.
Но тя съвсем спокойно му бе обяснила, че слепотата й била само временна и че Ричард, нейният годеник, щял да я заведе при някакъв известен доктор във Виена, който да я излекува. Без съмнение, тя имаше пълно доверие в този мъж, още повече, че сам той бе лекар.
Дори сега, след толкова години, мислейки за мъжа, който навярно споделяше леглото на Джини, Мишел не можеше да не изпита известно чувство на ревност. Боже, каква страстна любовница беше тя! Понякога, въпреки цялата болка, която му бе причинила, той мислеше, че би дал всичко, за да може да върне времето, когато тя беше единствено негова.
За самата Джини неочакваната поява на Мишел в имението събуди много нежелани спомени. Горкият Мишел! Надяваше се да не е била прекалено рязка, когато след четвърт част предвзет разговор, помоли да бъде извинена.
— Имам среща с шивача си — обясни тя и припряно добави: — Ще се видим на вечеря. — Саркастично наблегна на думата „видим“.
Тогава Джини се запита дали и за него тази среща не бе свързана със същото неудобство, каквото бе донесла на нея. Скъпият Мишел… без съмнение Пиер го бе предупредил и Джини му бе благодарна за проявената тактичност, но истината бе… Каква всъщност беше истината? Без съмнение тя бе страхливка, която предпочиташе да живее зад стените на сигурния, щастлив свят, създаден за нея от Ричард. Нямаше нужда от нищо друго — най-малкото от спомени.
Джини седеше в удобния си стол до прозореца и усещаше как късното следобедно слънце стопля лицето и раменете й. Долавяше уханието на розите като лек бриз, носещ се към нея… и тежката миризма на хавански пури — Ричард и неговите гости, без съмнение.
Леля й Селин им бе предоставила цяло крило от стария фамилен замък — „за да сте уединени и да се чувствате като у дома си, скъпи мои“, както им бе казала. Джини си представи сълзите в нежните, топли очи. Бедната й леля, какво ли си мислеше? Пиер бе много по-искрен.
— Докато сте щастливи, това е единственото, което има значение — сърдито бе казал той. Трудно й бе да си представи младия човек, който за нея винаги е бил „братовчедът Пиер“, като проспериращ адвокат и дипломат, за когото се говореше, че със сигурност щял да стане министър. За нея поне той не се бе променил изобщо.