— Скъпа моя! — бе въздъхнал Ричард, но тя само гневно тръсна глава. Не искаше никой да забележи. Представи си сцената. Виждаше се да танцува, както една нощ преди години, за император Максимилиан в Чапултепек, когато красивият Мигел Лопес бе скочил при нея на сцената. О, боже! Колко обичаше да танцува, да забравя всичко, увлечена във френетичен танц. А сега любовницата на Стив гледаше, учеше се…
И даже не мога да я видя как изглежда, тая хищна кучка — помисли си Джини с негодувание, — А тя може да ме наблюдава колкото си иска и без съмнение вече знае коя съм: „Виждаш ли там онова бедно сляпо създание? Това е жената на Стив Морган, бившата му съпруга.“ — О, не е честно! И тя бе заплакала тихо, неудържимо и отчаяно, докато малката й дантелена кърпичка не прогизна и Ричард не й подаде своята. Тогава един певец бе подхвана печално фламенко, накарало Джини да пожелае да е глуха и да не чува нищо. Едва се бе овладяла до антракта, когато помоли Ричард да я отведе в къщи. Той поне желаеше единствено нея.
Джини го чу да отваря вратата и повдигна лицето си да посрещне пламенните му целувки. Той прекоси стаята и я прегърна силно, сякаш не бе я виждал със седмици.
Коленичи до стола й и, като държеше ръката й, започна да описва пътуването, което щяха да предприемат, и онова, което им предстоеше. Картините, които й рисуваше, я очароваха.
Джини си спомни за цветните илюстровани книжки с разкази за варварските прелести на отоманския двор, които бе чела като дете. Спомни си историята за Сюлейман Великолепни и испанската робиня Роксалана, която той бе направил своя жена. Една друга, по-скорошна — за братовчедката на императрица Жозефина, Еме Дюбюк дьо Риври, отведена от пирати, за да се ожени накрая за султана и да стане майка на великия султан Махмуд.
Беше чела за известния дворец Топкапъ с неговите фонтани, мраморни дворове и вити коридори, из които придворните плетели интриги.
Подобно на приятелите си, Джини се питаше какво ли е да си младо невинно момиче със строго възпитание, пленено и продадено на пазара за роби като подарък на султана и обучено в изкуството да му доставя удоволствие. Какво е да се молиш да ти обърне внимание, за да преминеш по Златния път до леглото му, да му родиш син и да станеш майка на султан.
За младото момиче, което скоро щеше да се озове в парижките салони, тези разкази притежаваха неотразимо очарование. Но дори и тогава тя бе сигурна, че не би понесла такъв живот. Да бъде затворена завинаги между стените на харема, играчка на мъж, който има много други жени… Не, тя не би го понесла.
— Щях да изнамеря начин да избягам! — бе възкликнала някога Джини. — А отгоре на това да трябваше да се преструвам, че съм доволна от съдбата си.
— О, да! — се бе изхилил един от приятелите й. — И когато те откриеха, щяха да те зашият в чувал и да те хвърлят в Босфора.
— Бих се самоубила преди това! — Джини се върна мислено към географските карти.
Сега тези някогашни карти оживяваха във въображението й с помощта на спокойните обяснения на Ричард. Тя се опита мислено да проследи маршрута, по който щяха да пътуват.
Пътят от Франция до Австрия й бе познат, защото бе ходила във Виена. Щяха да прекарат поне седмица в този град…
— И ще танцуваме на музиката на Йохан Щраус син. Всеки мъж ще ми завиди — каза Ричард, карайки я да се усмихне и да забрави за момент защо всъщност бяха тръгнали натам.
От Виена, отново по суша, щяха да пътуват до Италия… до Венеция.
— Не си ли била във Венеция? В такъв случай непременно трябва да отидем. Няма друг град като Венеция.
Опитвайки се да улови настроението му, Джини се усмихна:
— Чух, че било много романтично. Ще ме повозиш ли с гондола на лунна светлина?
— И много други неща ще направя, прескъпа любов моя — той въздъхна, навеждайки се над нея, и за известно време урокът по география беше забравен.
По-късно през нощта, докато лежеше сънена в леглото и слушаше дълбокото равномерно дишане на Ричард, Джини си представи остатъка от пътуването, който щяха да изминат по море. Щяха да плават надолу по Адриатика, навярно отбивайки се в най-различни италиански пристанища, а после щяха да се отправят към Гърция. О, как обичаше звуците на Гърция, припомняше си цялото й древно великолепие и се чудеше какво ли ще бъде този път. А на остров Миконос щеше да види бялата вила с изглед към Егейско море, която Ричард смяташе да купи от един свой приятел турчин.