Тази нощ дълго се въртя в леглото. Прислужницата й Фатма й бе казала, че има пълнолуние, което навярно бе причината за безсънието й. Джини се питаше: „Ще видя ли отново луната или само ще я чувствам по приливите и отливите на тялото си?“ Почувства се самотна и изоставена в своето ъгълче от огромния мраморен палат, жадувайки да си поговори с някого или да има някакво занимание. Чудеше се с какво запълваха времето си ханъмите на султана, надзиравани от хиляда евнуси. Бе чувала, че някои от жените и момичетата спели по пет или десет в стая върху застлани направо на пода рогозки, докато чакали, надявайки се и молейки се, да бъдат забелязани от султана. Някои от тях никога нямало да узнаят какво е да бъдеш с мъж. И всички те, с изключение на майката на султана, след неговата смърт щели да бъдат заточени в Двореца на сълзите в Андрианополис. Онези от тях, които го били дарили със син, щели да бъдат зашити в чували и хвърлени в Босфора. Каква варварска страна! — помисли си Джини, потрепервайки. Изглеждаше като че ли цивилизацията бе спряла малко преди границите на огромната Отоманска империя. Ще бъда истински щастлива, когато си тръгна оттук. Младата жена осъзна, че нямаше нищо забавно в ситуацията, в която се намираше.
Трябва да е било доста след полунощ, когато Ричард най-сетне се върна при нея. Джини се събуди от лекия, неспокоен сън, откривайки съпруга си да лежи до нея. Спеше ли той? Тя се размърдва и бе взета в обятията му.
— Прости ми, любима. Нищо не можех да направя — прошепна той, сгушил лице в рамото й. Гласът му прозвуча уморено.
— Много ли беше зле? Ричард се прозина.
— Той бе… изключително напрегнат тази вечер. Вечерята бе безкрайна, въпреки че той не хапна почти нищо. А след това войниците му разиграха бойна сцена, която всички ние бяхме принудени да изгледаме. Джини, кълна се, че когато се съгласих да дойдем тук, не знаех колко се е помрачил умът му. При срещата ни в Лондон… той изглеждаше малко замаян, но доста разумен. Сега… но кой смее да каже на глас това? Аз съм също толкова страхлив, колкото останалите. Един от слугите му е бил обезглавен днес за съвсем незначително провинение. И този човек управлява огромна империя!
— Не мисли за това сега! — опита се да го утеши тя. Още не бе настъпил моментът да му каже за подозренията си. Може би утре? Понякога Абдул Азис прекарваше по няколко дена в пълна изолация — сам с майка си и киргизката, на което и се надяваше Джини. Тогава те щяха да имат време да поговорят и обсъдят плановете си — Ричард и тя. Джини се почувства откъсната от света, което я правеше още по-самотна в затворения свят на харема — без приятели, с изключение на слугите, на които тя не се доверяваше и с които почти не разговаряше. Ако бе в компанията на други европейци, тогава положението й не би било толкова непоносимо.
Ричард я прегръщаше, но не се опита да прави любов с нея и никой от тях не проговори повече. Джини отново заспа, този път много по-дълбоко. Когато бе събудена от песента на птиците, Ричард вече го нямаше. Очакваше я един ден като всички останали: събуждане в затворената градина, с нейните аромати на билки и цветя, неизменната закуска от плодове и козе сирене, последвана от многобройни сладки и меса, от които тя винаги се отказваше, кратка езда, след това вялото къпане, последвано от масаж, сресване на косата, избор на бижута, които щеше да носи през деня…
„Ех, ако можех да виждам! — отчаяно си помисли тя. — Ако можех да виждам, тогава, може би, всичко това щеше да бъде много забавно — като в «Приказки от хиляда и една нощ»!“
Когато Ричард се появи, тя бе облечена в разкошна рокля и парфюмирана, а кожата й блестеше меко като коприна, също както обкичената с накити коса.
Тя се поклони със събрани длани и каза на своя неправилен турски:
— Ваша робиня, очакваща наслади! — и неочаквано избухна в сълзи — смущаващ навик, който тя напоследък изглежда не можеше да контролира.
36
Тя се чувстваше добре с Ричард, успокоявана от думите и гласа му. И все пак със сетивата си, станали по-чувствителни след загубата на зрението й, Джини усещаше в него някакво растящо напрежение.