— Да — прошепна тя и усети как Ричард се наведе над нея, за да я целуне. Нежността се превърна в страст, докато накрая той не се откъсна със задъхано възклицание:
— Колко те желая! А чакането е почти непоносимо. О, любов моя, никога не се съмнявай, че те обичам!
По това време пристигна писмо от леля й Селин, което я ободри — дори само заради увереността, че външният свят знае за съществуването й тук.
Децата бяха добре и, както изглежда, щастливи. Лора Луиз хванала настинка и лека треска, но скоро се оправила. Франсис — или Франко, както го наричаха всички, бил трудно дете. Липсвала им и всички очаквали завръщането й.
Вълни от носталгия заляха Джини и тя направи усилие да не се разхлипа като малко дете. В градината по това време на вечерта бе особено приятно, така че тя предпочете да се присъедини към Гюлбехар, вместо да седи в стаята си и да подсмърча. След като й прочете писмото, Ричард си бе отишъл, а на нея, която никога преди не бе имала нещо против да остава сама, този път това й се стори непоносимо. Не можеше да чете, не можеше да шие. Музиката, която долиташе до нея, бе непозната и пълна със странни, чувствено извиващи се звуци. Нищо наоколо не й беше близко, а и тя не бе в състояние да промени това, защото бе толкова безпомощна.
Но аз не съм безпомощна — помисли си. — Просто съм загубила едно от сетивата си… и то само временно. Не трябва да го забравям. Мога да мисля, мога да правя планове, да мечтая…
Лек бриз повя през отворените сводести врати и през прозорците и се заигра със спуснатите й коси, донасяйки със себе си тежките миризми на мускус, жасмин и розово масло и едва доловимия аромат на суха трева. Навън съществуваше един съвсем реален свят, макар и засега той да се състоеше само от оградена със стени градина. А тя не бе затворница, освен ако сама не гледаше така на себе си. Може би точно това бе ключът, за който говореше доктор Вунд.
Подобно на Шарлот от поемата на Тенисън, която бе чела наскоро, Джини решително се изправи на крака. Тя знаеше пътя до градината — през мраморния двор, в който се излизаше от стаята й, покрай басейна и през широката, окичена с лози арка, докато накрая стигнеше кътчето с ромолящия фонтан и ухаещи цветя.
Нямаше нужда да вика Фатме — не бе инвалид и не се нуждаеше от болногледачка. Спирайки на вратата, за да събере мислите си, Джини усети, че нещо в нея трепна. Внезапно си спомни за времето, когато, без да го съзнава, се бе превърнала в роб на опиума. Тогава бе обгърната от мъгла и живееше единствено заради краткото усещане за издигане, давано й от вълшебния прашец. И колко трябваше да изстрада, за да се освободи от зависимостта! Стив я бе накарал да страда и тя го бе мразила за това — така и не му прости напълно. Стив, който сега бе свободен да се ожени, за която жена пожелаеше. Дали това щеше да бъде Ди Паоли?
Какво значение има вече? Аз започнах съвсем нов живот! — предупреди сама себе си Джини. Мина през вратата на стаята и чу стъпките си да отекват върху мраморния под на банята. В градината, както и очакваше, Гюлбехар ядеше от любимите си сладкиши — кадаиф, локум и баклава, посръбвайки ошав — плодова напитка от праскови и други плодове, подправена с мускус.
С появата си Джини дочу ромон от гласове и шумно раздвижване. От гласовете се открои този на Гюлбехар, пълен със загриженост, каквато тя едва ли изпитваше:
— Без слугиня ли си тук? Би могла да паднеш в басейна и много да натъжиш нашия господар. Навсад, помогни на другата жена на съпруга ми да седне… да, там, между възглавниците. — Почти без пауза високият глас продължи: — Вземи си сладкиш. Съвсем пресни са и са много вкусни. Слугите ми намериха нов дюкян за сладкиши в Пера, върти го един от Александрия. Вземи си и айрян, полезен е за жена в твоето положение. Аз самата започнах много да пия, след като…
Многобройната свита на Гюлбехар се закикоти и Джини задъвка прекалено сладкия орехов сладкиш, без да усеща вкуса му. Вместо това усети вкуса на последните, свенливи думи.
— Вие също ли сте enceinte? — ясно попита тя на френски и питието загорча в устата й, докато Джини чакаше отговора. Той не закъсня — на френски и също толкова ясно изречен:
— Аз също съм благословена и моля Аллах да даря своя господар със син — и с много други след това. — След кратка пауза жената продължи с престорен интерес: — А вярно ли е, че си била омъжена и преди и имаш други деца?
Знаейки значението, което турците придаваха на девствеността на жените си, Джини не можа да подмине сарказма на тази забележка. Въпреки това тя просто сви рамене и безразлично рече: