— Моля, опитайте го първо. Знаете колко съм капризна.
А когато Ричард отново дойде при нея, тя го попита направо:
— Бях отровена, нали? Някой иска да ме убие… или да убие детето.
— Любов моя, ти си пренапрегната от загубата на детето — гласът му не бе убедителен, а сините очи избягваха нейните. Изглеждаше измъчен и уморен, с тъмни кръгове под очите. Видя сиви кичури в косата му и пожела да се протегне, за да ги докосне. Искаше да го успокои, както той я бе успокоявал толкова често.
— Ричард…
Той отново се опита да отклони разговора.
— Генерал Игнатиев ще дойде утре. Той иска… да говори с теб.
— Ще му бъде ли позволено да ме види?
Ричард пренебрегна подигравката в гласа й.
— Естествено, трябва да си забулена. Съжалявам, скъпа, но наистина те моля да разбереш…
— Не разбирам онова, което не мога да приема. Нито фереджето, нито тази насилствена изолация. Тя може би ги разбира, тъй като е израснала с тях. Опита се да ме убие, защото искаше детето й да се роди първо. Историята на султанския харем е пълна с подобни случаи, нали? И какво смяташ да направиш по въпроса, Ричард?
Джини видя как той потрепери от жестокостта на голите, хладно изложени факти. Самата тя също потрепери, все още изпитвайки желание да го докосне. Ако той я прегърнеше, ако обещаеше да я отведе, ако стореше нещо, каквото и да е, вместо просто да я гледа така, все едно го е ранила смъртоносно.
Най-сетне той сведе глава и притисна пръсти към слепоочията си. Джини осъзна, че той никога не би й показал колко е отчаян, ако знаеше, че тя може да вижда. По някаква причина, може би защото все още не се бе досетила за това, тя не му бе споменала нищо.
Бе на върха на езика й да му го каже, но когато Ричард вдигна глава, очите му имаха такова изражение, че тя пожела да е сляпа. Гласът му бе лишен от всякакви чувства.
— Какво смятам да правя? Исках да укрепнеш, преди да ти го кажа, но след като ме принуждаваш… Ще се разведа с теб, Джини. Според законите на исляма всичко, което трябва да сторя, е да повторя три пъти: „Развеждам се с теб“ — и готово. Утре, в присъствието на имам, ще кажа тези думи и ти ще си тръгнеш оттук. Игнатиев знае всичко и обеща да ти уреди безопасно пътуване до Санкт Петербург.
38
Генерал Игнатиев, висок, слаб мъж с внушителни мустаци, задаваше само повърхностни въпроси. Това бе едно от най-унизителните преживявания в живота й. Познавала ли императора? Била ли е в двора му? Кой я е издържал? А, някога е била омъжена за руснак и познавала личния лекар на императора… да-а-а. Джини имаше чувството, че не вярва на нищо от онова, което му бе казала, освен на уверенията й, че няма никакво желание да пътува до Санкт Петербург.
Генералът едва я поглеждаше — като че ли тя бе някоя муха или друго досадно насекомо.
— Дадоха ми да разбера, че сте… ъ-ъ-ъ… протеже на моя господар, императора. Ето защо уредих някои неща по отпътуването ви. Ако Санкт Петербург се окаже прекалено скучен за вас, сигурен съм, че ще намерите други, по-интересни места… и без съмнение, няма да ви липсва ескорт. — Леденият му поглед я държеше неподвижна, точно както следващите му думи удавиха протестите й: — Разбира се, можете да останете и тук, ако предпочитате този живот, който вече познавате. Разбирам, че принц Абдул Хамид е проявил интерес…
Тя не беше виждала Ричард от развода им. Всъщност не бе виждала никого, освен генерала. И всичко, което желаеше в момента, бе свобода — да се завърне към разумния и цивилизован живот, отвъд стените, които я задушаваха.
Сега, когато нямаше никаква връзка с външния свят, до нея достигаха само смътни слухове за онова, което ставаше отвън. Имаше групи, подобни на новотурците, съставени от свободомислещи хора, които предизвикваха някакъв обществен отклик повече зад граница, отколкото в самата Турция. Мидхад паша, един от водачите на младотурците, беше заточен в отдалечен вилает. Но сега, когато новият велик везир бе настроен проруски, се бяха появили проблеми, като напрежението в България, където две последователни лоши реколти докарали хората до ръба на бунта. Мнозина вече мечтаеха за нов велик везир в лицето на Мидхад паша.
В главата на генерал Игнатиев се въртяха прекалено много мисли и когато му дойде времето, той изпрати Джини с ескорт и лична охрана, под командването на едно от своите протежета — полковник Тарас Барсович Шевченко.
Плътно забулена, тя напусна двореца Долмабахче през незабележима градинска портичка, водеща надолу към малка каменна ниша. Стъпвайки на жизнерадостно изрисуваната лодка с копринено канапе, Джини видя за пръв път сините води на прословутия Босфор и срещу него — далечните зелени брегове на Азия.