През цялото време не бе изрекла нито дума, игнорирайки присъствието на грамадния, груб руски офицер, който седеше срещу нея със скръстени ръце. Униформата му на полковник бе окичена с ордени, а по мрачното изражение на лицето му тя беше сигурна, че мъжът не очакваше от това пътуване нещо повече от нея.
През тънкото парче мрежа, покриваща очите й, Джини продължи да изучава околността — повече, за да не изпадне в депресия, отколкото от интерес. Достатъчно бе плакала и мислила! Загърбваше част от живота си… Спомни си за Ричард, който със сигурност имаше пръст в нейното заминаване, тъй като се страхуваше за живота й. Страданието по лицето му, докато й съобщаваше, че се развежда с нея, я бе обезоръжило и отнело желанието да спори или да го пита нещо. Джини изпитваше натрапчивото чувство за празнота, но след едно дълбоко вдишване на свежия морски въздух си наложи да се успокои. От днес насетне щеше да бъде напълно независима! Никога повече нямаше да си позволи да се привързва или да зависи от мъж. Дори постоянната загриженост на Ричард бе започнала да я потиска. Държеше се с нея така, сякаш бе някое дете и в крайна сметка се бе наложило и тя да приеме тази роля. Нищо повече!
Руският офицер наруши мълчанието.
— Там е Златният рог… от тази страна е Пера, а от другата — Константинопол, турците го наричат Истанбул.
Той очевидно не говореше добре английски и имаше силен акцент, но поне се стараеше да бъде учтив. Джини наклони глава, решена да мълчи, но погледна в посоката, в която сочеше ръката му и не можа да сдържи въздишката си при тази с векове непроменена гледка.
Плуваха в посока Константинопол, покрай стария дворец Топкапъ, сгушен сред тъмнозелени кипариси и върби.
През Протока бяха пристигали стотици момичета, робини на султана, които никога повече нямаше да напуснат харема. Джини потръпна неволно и вдигна очи към Пера, към белите сгради с полегати червени покриви и хълмовете с лозя. Тук живееха повечето от европейците и навред редом с минаретата се издигаха църковни кубета.
Хвърли бегъл поглед назад, към позлатения и резбован дворец Долмабахче, с неговите гръцки колони, множеството блестящи на слънцето сгради и вечните кипарисови дървета — тъмнозелени на фона на хълмовете отзад. Никога нямаше да ги види отново. Пред тях лежеше Константинопол, построен подобно на Рим — на седем хълма.
Полковникът прочисти гърлото си. Той очевидно доста се бе измъчил, изправен пред непристъпното й мълчание. Добре! Колкото по-неловко се чувстваше сега, толкова по-лесно щеше да го накара да разбере, че не е нужно да я съпровожда по целия път до Санкт Петербург. Всъщност Джини вече беше решила, че няма да позволи да се отнасят с нея по този начин. Санкт Петербург. Децата й, всичките й приятели оставаха във Франция.
— Пристигнахме — ненужно обяви полковник Шевченко. Изглеждаше успокоен. За първи път Джини го погледна, чудейки се какво ли са му казали за нея. Изглежда спадаше към типа мъже с ненаситен апетит и предпочитание към селските жени. Бе малко по-висок от нея, но имаше телосложение на борец с масивни гърди и рамене. Тъмнокафявата коса, която се къдреше на челото му, бе прошарена по слепоочията. Мустаците му украсяваха широки, пълни устни. Като че ли бе на възраст около четиридесетте — трудно бе да се прецени, пък и това едва ли имаше някакво значение. Тя нямаше намерение да му бъде в тежест още дълго!
Все още забулена, така че лесно можеше да бъде взета за някоя знатна туркиня, Джини бе отведена от полковника в личните му покои. Той лаконично я осведоми, че естествено сам той щял да отседне в посолството, докато стане време да се отправят на път. А междувременно, в случай, че желаела, багажът й щял да бъде донесен и разопакован от наетата от него прислужница. Тя отново кимна с глава, след което мъжът тропна с пети и излезе, оставяйки я сама.
— Тя не продума нито дума — застанал пред бюрото на генерала, се оплака полковник Шевченко. — Държах се прилично, показвах й гледката, предоставих й цялата си къща и прислуга. И нито дума. Да не е глухоняма?
— Глупости — нетърпеливо отвърна генерал Игнатиев. Бе заровил поглед в купчина с натрупани на бюрото документи, а мрачните мисли оставяха по челото му дълбоки бръчки. Обстановката в България бе взривоопасна. Чудеше се какво ли ще излезе от всичко това. Имаше информации, че турците придвижват към непокорната провинция редовна армия и башибозук. Работите изглежда не отиваха на добре. И точно в този момент трябваше да се занимава с някаква си жена!