— По това време на годината пътуването по море е най-безопасно. Веднага щом напуснете пристанището ще изгрее слънце и ще ви съпътства през цялото време.
Като че ли някой го беше грижа! Сякаш можеше да я развълнува нещо друго, освен факта, че Стив не каза нищо и не направи нищо, а само я подтикваше да бърза, за да не изпуснат отлива.
Миналата нощ… но може би миналата нощ е била само начин на сбогуване. Неговият начин да я прогони от живота си.
Джини обходи с поглед каютата и накрая, както бе правила вече много пъти, се загледа натам, където седеше той. Гладко избръснат и много елегантен, той по нищо не напомняше за голия дивак, насила завлякъл я в стаята само преди няколко часа. Устните й — подути и болезнено чувствителни, все още пазеха спомена за целувките му. Дали някой от присъстващите подозираше какво се бе случило, след като той така безцеремонно я завлече нагоре по стълбите, без да си направи труда да й даде някакво обяснение? Но дали това изобщо бе от значение? Виждайки ги днес, в студената сива светлина на пролетното утро, навярно им бяха заприличали на още една женена двойка — съпрузи, вече прекалено свикнали един с друг, за да се вълнуват от раздялата.
Една гневна стрела прониза тъмното було на забравата, което я обгръщаше. Някаква жена кокетно се усмихваше на Стив и държеше чашата си така, че леко да докосва неговата. Коя бе тя? И как смееше да флиртува с него толкова открито, дори още преди съпругата му да бе отплавала?
Неочаквано, сякаш усетил погледа й, Стив вдигна към нея тъмносините си, непроницаеми очи, чието изражение бе полускрито от неестествено дългите му мигли. Колко пъти му се бе присмивала заради тях. Джини вирна брадичка и се опита да устои на погледа му.
Стив полунасмешливо вдигна чашата си по посока на Джини, чиито очи пръскаха гневни искри. Колко студена и ядосана изглеждаше сега — с боне и затворена рокля от гълъбовосива коприна, същинска квакерка. Но когато човек забележеше тези очи и устни… Неговата малка, зеленоока вещица! Стив много ясно помнеше лудешкото биене на сърцето й върху гърдите си… като на някакво пленено диво животно… тихите, откъслечни стонове, изнизващи се от отворените й устни. Джини — сирена и самодива, жената, която можеше да тласне към гибел всеки мъж.
Как можеше да се бори като тигрица и да ругае, а в следващия миг да се отдава, изпаднала в странна самозабрава. Как успяваше да остане толкова неуловима, дори когато той превземаше тялото й? Само да му бе дала през последните буреносни месеци дори най-малък знак, че е променила решението си относно това нелепо пътуване. Сега обаче Стив мрачно си мислеше, че дори и да нямаше нищо друго, собствената му гордост щеше да го подтикне да настоява Джини да замине. Искаше да й даде възможност сама да избере съдбата си, да бъде напълно свободна, така че решенията й да не се влияят от нищо. Така би било най-добре не само за нея, но и за неговото собствено спокойствие. В последно време дяволската му ревност твърде често го бе изваждала от равновесие.
Очите на Стив замислено се взираха в лицето й, изучавайки изражението му. Внезапно, сякаш не можеше повече да понесе вторачения му поглед, Джини се извърна и напусна каютата, в която веднага нахлу важният морски въздух.
— Извинете — машинално рече тя на красивата брюнетка, гледаща Стив с втренчен, леко нацупен и разочарован поглед.
Той изпразни чашата си, след което поръча още две, оставяйки бакшиш на сервилния стюард. След това последва Джини, пренебрегвайки цялата си практичност и здрав разум.
Джини стоеше сама, облегната на парапета и той, без да продума, й подаде една чаша. За миг очите й — потъмнели и непроницаеми, срещнаха неговите, след което, отмятайки глава назад.
Джини на един дъх пресуши чашата с шампанско, като да бе пълна с вода. Хвърли я настрани с небрежен жест.
— Приятно пътуване, скъпа — прошепна над ръба на своята чаша Стив, преди също да я захвърли, подражавайки на съпругата си.
Неочаквано Джини се обърна, а облечените й в ръкавици ръце стиснаха парапета толкова отчаяно, че човек би помислил, че пръстите й ще се счупят. Силният бриз, браздящ водната повърхност и подмятащ прозрачните парцали мъгла, разкри очертанията на стройната й фигура и Стив усети полите на роклята й да се увиват около краката му.
Тъкмо се канеше да каже нещо маловажно и прозаично, когато дочу името си, отронило се от устните на младата жена. През цялото време лицето й остана извърнато настрани.
— Стив…
Чак сега, съвсем неочаквано, булото на всичките им заблуди и недоразумения от последните месеци се повдигна и за миг той прозря жестоката битка, която кипеше в гърдите на съпругата му. Битка за надмощие между чувствата й към него и гордостта, овладяла я напълно. Младата жена държеше лицето си извърнато към океана, като че не смееше да се изправи очи в очи с отговорите, които можеше да открие в очите му. Същото проклето самоуспокоение, люляло и него самия, но Джини както винаги се оказа по-смела. Понеже не й помогна, не отвърна на нейния зов за помощ, той видя раменете й да се изправят в същия момент, в който тя отново своенравно вирна брадичка.