— Ти си луд! — неистово извика Джини и сама се почувства такава. Налагаше й се да бъде.
— Пийни от това шампанско и ще се почувстваш по-добре — спокойно рече той и вдигна чашата към устните й, така че да не може да откаже, дори и да искаше. — До дъно, до дъно. Там, откъдето идва, има още много, ти знаеш. Да, радвам се, че се върнах. Също така не съм забравил какво искаше ти.
— Ти си пиян — каза Джини с глас, който трябваше да изразява презрение, но той само се разсмя толкова силно, че увлече и нея.
— Пиян? Разбира се, че съм пиян. Ти също… ти също. И си много красива жена, но скрита зад онзи грозен воал, който носеше, когато те видях за пръв път… Сигурен съм, че онзи твой съпруг не е подозирал какво съкровище притежава. Жена като теб…
— Не знаеш нищо за мен — тя отпи още шампанско, наслаждавайки се на познатия, гъделичкащ вкус.
— Не, още не, но познавам жените. Защо си мислиш, че се върнах тук тази нощ? Дай ми целувка.
Преди да разбере намеренията му, той я хвана през кръста, привлече я към себе си и притисна устни към нейните.
— Спри! — опита се да извика Джини, но устните му заглушиха думите й и, безпомощна, тя почувства ръцете му върху гърдите си. Това й донесе пълна забрава… усещане и… нищо друго, слава богу, нищо друго. А той беше прав, този грамаден, космат, брутален мъж — точно от това имаше нужда сега.
— Какви сладки малки гърди имаш — изящно оформени. Виж как точно пасват на дланта ми. Точно такива гърди обичам. — Докато пръстите му развързваха придържащите робата й връзки, той се възхищаваше на тялото й. Джини не стори нищо, за да го спре. Съзнаваше, че е късно, а и вече не искаше да спира. Не, дори когато той разля студено шампанско върху й и шумно го облиза.
Той не беше нищо повече от едно грубо животно и все пак тялото й откликна на тази грубост и прямота и тя се примири. Остави го да разполага с нея, както пожелае, докато накрая не стигна онази точка на самозабрава, по която копнееше.
През нощта стана хладно и той я отнесе на ръце в леглото — неговото легло. После Джини заспа и не усети студ, защото тялото му беше топло. На сутринта, още полубудна, с бучаща от махмурлука главата — той я люби отново, събуждайки я с мечешката си игривост — хапеше я по гърдите, пъхаше ръцете си навсякъде, докато тя се предаде накрая и откри за себе си този извратен начин на наслаждение.
Аз съм родена уличница — помисли си тя, след като вихърът от усещания утихна.
Той поне не беше споменал нищо за тръгване. Отваряйки отново очи, Джини нямаше представа колко е часът, дали е утро или вечер. Тежките щори бяха спуснати и в стаята, в която миришеше на алкохол и любов, цареше полумрак. Тя се опита да се раздвижи, но тялото й бе уловено в капана на грамаден като дървесен ствол крак.
Той като че ли усети опитите й да се измъкне, защото се отдръпна и я погледна.
— А, ти отново си будна? Готова ли си за още? Досега не съм бил с някоя толкова изкусна като теб, знаеш ли? А съм имал доста жени в живота си, повярвай ми! Не те засегнах с думите си, нали? Направи ми впечатление на практична, чувствена жена и това е добре и за двамата, прав ли съм?
— Искам да се изкъпя — тихо каза тя.
— Вече се сетих за това. Наредих на жената да приготви банята — нали нямаш нищо против да се присъединя към теб? Не че съм много по домашните бани, но този климат… хайде тогава. Ще си изтъркаме добре гърбовете.
Джини едва вярваше на ушите си. Невероятно й изглеждаше, че бе позволила такава близост между себе си и този мъж. Предната вечер трябва да си е била изгубила разсъдъка. Но все пак, двамата бяха в банята и може би, когато всичко това свършеше, щяха говорят за пътуването до Русия.
Нямаше защо да се притеснява. Отпивайки от ледения сок, Джини се наслаждаваше на масажа, когато мъжът й съобщи новините, за които бе споменал вечерта.
— Отвлече ми вниманието, скъпа, това е истината. Но аз донесох шампанското — прекарахме си добре, нали? — защото мислех, че ще искаш да празнуваш. Или не — зависи от това дали си падаш по турците.
— Какво имаш пред вид?
— В България е избухнало въстание — в планините около някакъв малък град, наречен Батак. Никога не бях чувал за него, но генералът казва, че не след дълго целия свят ще го знае. Те, турците, са смазали въстанието с обичайната си жестокост, само че този път там е присъствал някакъв журналист, който е видял всичко, включително и изгарянето на една църква, пълна с жени и деца. Това ще предизвика кървава война, помни ми думата. В Англия и Америка са по-чувствителни от руснаците.