Джини се обърна, за да вижда лицето му по-добре и го видя надвесен над нея като великан.
— Значи няма да пътувам за Русия?
— Бързо схващаш — навеждайки се над нея, той я плесна по задника, преди да добави: — Не, не и при тази опасност от война. Генералът знаеше само снощните новини и онова, което му казах аз. Трябва само да се погрижа по възможно най-безопасния начин да заминеш за Франция… С първия възможен кораб — е, какво, радваш ли се?
Намирането на подходящ кораб за Франция им отне цели три дни, а през това време Джини не бе нищо повече от играчка в ръцете на полковника. Той бе неуморим и ненаситен и младата жена почувства, че изпада в някакво полусъзнателно състояние. През цялото време само ядеше — той обичаше да яде — пиеше, правеше любов и спеше. Изпразниха три каси шампанско и огромно количество водка, като през това време той безмилостно се възползваше от тялото й, но смеейки се сърдечно, така че тя нямаше възможност да протестира твърде настойчиво. Колкото пъти се опитваше да стори това, той намираше начини да й затвори устата и накрая тя престана да спори, оставяйки се да бъде носена от вълната от безграничен ентусиазъм, каквото и да искаше той от нея.
Когато я отведе до кораба, плаващ под английски флаг, Джини беше изтощена до смърт. Каза му го в каретата и той избухна в смях, щипейки гърдите й.
— А, значи ще ме помниш известно време? Жал ми е да те изгубя. Ако можех да си позволя да те издържам, би било добре да те задържа за известно време. Но моята професия означава непрекъснато движение. Сега вече няма да имаш толкова лошо мнение за руснаците, нали?
Целуна я звучно, преди да каретата да спре, като отметна тежкото було от лицето й. Но когато я придружи до борда, той се държеше безукорно, така, както когато се видяха за пръв път.
По някакъв начин май наистина ще ми липсва — когато слезе в кабината, Джини се изненада от тази мисъл. Защото се бе оказал точно онова, от което тя имаше нужда в този момент. Човек, който слушаше единствено гласа на плътта си, без да се преструва и лицемерничи.
Тя се съблече и си легна, усещайки скърцането на кораба под себе си. Колко бе изморена! И колко много път я очакваше. Но за това щеше да мисли по-късно.
Част пета
Последна любов
40
Когато Джини пристигна, Франция бе забулена в мъглите на късната пролет. Студ и пастелни цветове замениха топлината, ярките багри, светлините и сенките на средиземноморските страни.
Франция я посрещна с връхлитащи я отвсякъде познати гласове, интонации, прояви на въодушевление. Някога тя наричаше Мексико свой дом, но това вече бе минало. Щеше ли вече да нарече нещо дом? Ще решавам всичко това едва след като видя децата си и се прибера в къщата — каза си Джини. А Пиер! И леля Селин — дали бяха довели близнаците? Копнежът й да види близнаците замени измъчвалата я до днес неосъзната празнота. Те нямаше да я познаят, разбира се, бяха прекалено малки. Но този път щеше да прекара цялото си време с тях, а после…
— Ето те и теб — посрещна я Пиер, навеждайки се да я целуне. — Ще се погрижа за багажа ти…
След това Джини потъна в топлата прегръдка на Селин, чувствайки влажната й буза до своята. Леля й винаги плачеше.
— Къде е Ричард? Толкова бяхме объркани…
— Ще ви разкажа цялата история по-късно, няма за какво да се тревожите. Не виждате ли колко добре изглеждам? Наслаждавах се на слънчевото време и постоянно бях навън.
— Хайде да тръгваме — подкани Пиер зад тях. Той хвърли смразяващ поглед на майка си, която продължаваше въпросително да се взира в очите на Джини. — Ще говорим в каретата — припряно рече той, докато ги побутваше пред себе си, без да даде възможност на Джини да протестира. Защо ли бързаше толкова?
— Как са…
— Ето, водя ти я. Джини, помниш ли Джоузеф? Джини, ти влизай с мама, аз ще се погрижа за останалото. Има достатъчно място за багажа.
Тя с въздишка се настани сред кадифените възглавници.
— О, колко е хубаво да се прибереш у дома. Ще поостанем ли в Париж или тръгваме направо за вилата? Не мога да чакам повече — искам да видя децата си, сигурно ужасно са пораснали.
— Да… да, най-малко с по няколко сантиметра — унесено отвърна Селин, търсейки Пиер с поглед.
— Добре ли са те? Последния път, когато ми писахте… но това бе преди няколко месеца, пощите в Турция не са от най-бързите. За това не ви отговорих.
— Скъпа, какво се е случило? — когато се приведе към ръцете на Джини, очите на леля й все още бяха пълни със сълзи.