Аз дори не зная какво е любов — мрачно мислеше Джини. — Може би никога не съм знаела и никога няма да узная. Това е само илюзия, това е… оръжие, което хората използват да се нараняват един други.
— Джини… изглеждаш ми толкова тъжна! — най-голямата дъщеря на сър Лорънс, почти нейна връстничка, я гледаше загрижено. — Не се ли вълнуваш, че ще ходим на театър довечера? Казват, че Уелският принц ще бъде там и, разбира се, папа ви е избрал най-хубавите места. Иска ми се и ние да дойдем довечера, но папа каза, че има много работа за довършване и ще трябва да почакаме до следващата седмица.
Слава богу — благодарна бе за неангажиращия разговор Джини Тя се насилваше да имитира усмивка, връщайки се към настоящето и причината да бъде тук. Остатъка от времето прекара в разговор с приятели за Оскар Уайлд и великолепната му комедия „Колко е важно да бъдеш сериозен“, която бе предизвикала неудържим фурор.
— Имам изненада за теб — каза Пиер, когато Джини се върна в къщи по-късно следобед. — Надявам се да нямаш нещо против, но съм поканил още двама гости на театър довечера. Резервирал съм маса в самостоятелна стая при Романо. Фредерик беше тук по-рано и каза, че ще мине точно в седем часа. — Пиер извади златния си джобен часовник и го погледна, преди да продължи: — Което значи, скъпа ми братовчедке, че имаш точно един час и половина да привършиш с тоалета си. Мислиш ли, че ще се справиш?
Джини вече се качваше по стълбите, доволна, че не е била разпитвана за това и онова.
— Разбира се, че ще бъда готова. Но кого си поканил? Познавам ли ги?
Вече бе по средата на стълбището и не успя добре да чуе отговора му, така че продължи към стаята си, свивайки рамене. На Пиер можеше да се разчита за това, да кани скучни приятели! Добре, скоро сама щеше да разбере кои са.
Необяснимо защо днес Пиер бе особено припрян. Джини едва бе слязла по стълбите, предвкусвайки екстравагантните комплименти на господин Мец относно перленосивата й, богато украсена с тъмночервено и сиво кадифе роба, когато братовчед й, отново поглеждайки часовника си, обяви, че каретата вече чака и ако не искат да закъснеят, трябвало да тръгнат незабавно.
Премятайки воала си през ръка, Джини се разбърза, и вече в каретата рече:
— Пиер, какво става с теб, драги? И кои са тези хора, та си толкова припрян?
— Мои приятели — стори й се, че Пиер се чувства неловко. — Те са… всъщност те са американци. Майка и дъщеря. По-точно, майката е французойка, роднина на маркиз Де Мора.
Очевидно не можеше да става дума за никой друг — както реши Джини, — освен за Прендъргастови, Франсоаз и Лорна, които Стив лично бе съпроводил до Европа.
Лорна Прендъргаст, в рокля, която по нищо не отстъпваше на тази на Джини, също беше красавица.
Как можа Пиер да й сервира подобен номер? При това без всякакво предупреждение. Със същия успех можеше да покани самия Стив. Джини се владееше, полагайки усилия да не показва яростта си. Беше очарователно учтива с двете жени, които я оглеждаха любопитно — какво ли им е казал Пиер? — но тя отдели повече внимание на Фредерик Мец, който примираше от удоволствие. Към тях, все още сравнително непознати за лондонското общество, бяха обърнати не един и два любопитни погледа.
— Чудя се кои ли са те? За бога, рядко могат да бъдат видени две толкова поразителни жени на едно място. Блазе на мъжете…
— Това не е ли младата американка, милионерската щерка? Чувам, че Марлоу е напълно завладян от нея, въпреки че майка й не я изпуска от поглед нито за минутка.
— Говореше се, че вече била сгодена… за някакъв американец. Били в Аскот…