Выбрать главу

— Знаеш ли, има нещо, което искам да те питам. Стив, искаш ли… искаш ли да се върна?

Той се поколеба — безкраен миг, през който търсеше подходящите думи, докато най-накрая изрече:

— Искам да постъпиш така, както сама решиш, Джини.

Само миг след като бе произнесъл тези думи, той вече се проклинаше. Какъв страхливец само бе. Колко дяволски благочестиво и предпазливо прозвуча отговорът му! Тя се оказа посмела. Стив я проклинаше за ужасната настойчивост, с която се опитваше да получи онова, към което се стремеше. Джини обърна глава, за да го погледне право в лицето, без да се срамува от бликналите в очите й сълзи.

— Тогава… — тя се опита да изрече тези думи с равен глас, без да сваля поглед от лицето му — тогава може би трябваше да поставя въпроса си по друг начин. И може би този път ще получа недвусмислен отговор! Ти… — Джини внезапно прехапа устни, преди да продължи с овладян глас: — Какво изпитваш към мен, Стив? Ако ме обичаш — колко голяма е любовта ти? Трябва да зная това, не разбираш ли?

Почувствал се като хванат в капан, Стив спонтанно отвърна:

— Но аз съм луд по теб, скъпа. Съмнявала ли си се някога? — за миг, виждайки припламващите в очите й зелени огънчета, той си помисли, че Джини ще го зашлеви и съзнаваше, че си го заслужава.

В този момент някакъв оглушителен метален глас ги откъсна един от друг:

— Всички изпращачи на брега! Моля, изпращачите да слязат на брега! Последно повикване!

Каквото и да бе възнамерявала да каже, думите й заглъхнаха сред грохота на това настойчиво предупреждение.

Очите й, тържествено блестящи и широко отворени, търсеха върху лицето му отговора, който устните на мъжа отказваха да й дадат.

Толкова много неща бяха изречени, думи на любов и доверие, а нерядко и на ревност. Под нейния по детски въпросителен поглед кривата, едва загатната самоиронична усмивка изчезна от устните на Стив. Изглеждаше гневен, нетърпелив, разочарован и… да, изглеждаше нещастен!

Сложи ръце на раменете й, а гласът му прозвуча дрезгаво:

— Джини…

Тя поклати глава.

— Не, недей! Не казвай нищо повече, Стив. Не искам… ако не можеш да го кажеш, тогава покажи ми! Проклет да си, Стив, поне този път ми кажи истината!

Внезапно, без изобщо да я е грижа, че палубата бе пълна с хора, Джини се хвърли към него, сключвайки ръце около врата му, повдигната на пръсти, с вече полуразтворени устни, жадно търсещи неговите.

Стив бе неспособен да й устои.

Ръцете му притиснаха тялото й някак ожесточено, сякаш жадуваше да я прекърши, а устните му превзеха нейните с болезнена, дивашка целувка, накарала младата жена тихо да простене, въпреки че съзнаваше триумфа си. Можеше да й говори каквото си ще, можеше да я целува така, сякаш я мразеше задето го бе поставила на тясно, но той я обичаше… обичаше я! Подсказваха й го внезапно пробудените й инстинкти.

Целуна я както някога във Вера Круз, когато за пръв път й призна, че я обича и е изгубил ума си по нея. Беше я обладал жадно, шептейки любовни думи на испански, а дъхът му изгаряше кожата й.

Гневът и страстта му се превръщаха в нежност пред подкупващата й отзивчивост, дяволски познатите форми на тялото й и соления вкус на сълзите, стичащи се по страните й. Болезнено разочарование замени нахлулите в душата му чувства при звука на смутеното покашляне на сенатора, напомнящ на Стив, че последните лодки всеки момент щяха да отплават към брега.

— Задържат отплаването на кораба заради нас. Мисля, че… — лицето на Джини бе пребледняло и мокро от сълзи, а потъмнелите й очите не се откъсваха от тези на Стив.

Той сякаш с мъка прокара длани нагоре по гърба й. Пръстите му се впиха в раменете й, след което рязко я отблъсна от себе си. Със смръщени вежди той изруга шепнешком на испански:

— Дявол да те вземе, зеленоока вещице, получи ли отговорите, които търсеше? Какво повече искаш от мен — скалпа ми, за да го носиш на колана си ли?

Преди Джини да успее да му отговори и дори да схване съвсем ясно какво бе промърморил със стиснати зъби, дланите му се отделиха от нейните, а лицето му придоби предишния си непроницаем израз.

Този път Стив я целуна с делова и официална целувка, която бе по-скоро едва доловимо докосване на устните му до нейните.