Фредерик усети за какво си мисли, наведе се към нея и каза нежно:
— Днес може да чуеш нещо за децата. Няма нужда да се притесняваш, чуваш ли! А може би когато си отпочинеш психически, ще получа твоя отговор.
— Да — каза тя. — След това ще ти дам отговора си. Благодаря ти, Фредерик.
Той се бе преместил от хотела в собствено жилище и Джини вече ходеше сама при него. Така направиха и днес. Джини се преобличаше, докато той чакаше в другата стая и прелистваше вестниците, които си бе поръчал от Швейцария, Фредерик бе наистина сладък и може би беше типът мъж, за когото тя би се омъжила. Не усложняваше нещата, не изискваше много и беше изключително богат.
Въздишайки, Джини започна да оправя косата си пред огледалото и да си припомня уговорките за остатъка от деня. Трябваше да отиде на Бонд Стрийт за проба на новата си вечерна рокля, която си бе поръчала специално за операта. И ако новият й вечерен тоалет беше готов, тя щеше да се преоблече за вечеря, преди да отидат в „Палас Тиатър“ за вариететното шоу с Лоти Колинс, Леви Систърс и Мари Лойд.
Джини се усмихна при мисълта за реакцията на Пиер. Той не одобряваше вариететните театри и музикхолите, въпреки че Уелският принц и приятелите му рядко пропускаха представление. Горкият Пиер, наистина трябваше да му изпрати бележка. Той трябваше да свиква с мисълта, че тя излиза сама, още повече, че бе зает с Лорна Прендъргаст и майка й.
— Ще те закарам, където отиваш, а после ще мина да те взема — обяви Фредерик, докато й помагаше да се качи в двуколката.
Верен на дадената дума, той я чакаше, когато тя се появи — възхитителна в новата си вечерна рокля. Започна веднага да й изрежда новините, които имаше за нея.
— Погледни! — Фредерик й подаде лист жълта хартия. — Казах ти, че всичко ще мине добре, нали?
Видя объркания й поглед, докато четеше телеграмата, и се разсмя:
— О, това е паролата, която уговорихме, разбираш ли? „Джони и Сара намерени и могат да отидат на училище…“ Това означава, че всичко е минало според плана и че съвсем скоро ще видиш децата си.
Джини преглътна с мъка:
— Кога? — въздъхна и възбудено продължи. — А имало ли е… било ли е необходимо да се употреби… сила?
По лицето на Фредерик премина сянка, толкова бърза, че тя се чудеше дали не е било плод на въображението й. Следа от удовлетворение, може би?
Той увърташе:
— Не, освен ако не се е наложило. Но съм сигурен, че не е. Важното е, че децата са на сигурно място и съвсем скоро ще са в обятията на майка си. — Усмихна се. — Скоро, скъпа. Много скоро. Важно е обаче тази вечер да се държиш както обикновено, сякаш нищо не знаеш. Утре сутринта ще кажеш на братовчед си, че отиваш да яздиш. Ще се срещнем в моя апартамент, за да отидем там, където ще чакат децата.
Джини бе твърде развълнувана и замълча. В края на краищата не очакваше да бъде толкова лесно. Странно защо почувства, че нервите й се изопват.
— Надявам се тази новина да те е успокоила — каза Фредерик, като й помагаше да се качи в очакващата ги карета.
След като потеглиха, той каза:
— Мисля, че ще е добре да заминете за Ирландия. За няколко дни, докато решиш къде би искала да живееш. Смея да се надявам, че ще избереш Швейцария. Много красива страна и много здравословна за децата.
Джини усети, че отговаря механично:
— Да, сигурна съм, че е така. Може би идеята е добра, в случай, че ни… че ме преследват.
Облягайки се върху плюшената тапицерия, на Джини й се стори, че същото странно изражение премина отново през красивото лице на Фредерик.
— О… не мисля, че трябва да се терзаеш за това. — След миг добави: — Способен съм да се грижа за теб. Не се притеснявай, винаги нося пистолет и бастун с шпага със себе си. И минавам за майстор с тези оръжия.
Вечерта мина много бързо. Джини се забавляваше. Пи шампанско и яде хайвер. Изпи доста шампанско през антрактите и се смя през цялата вечер.
През един от антрактите към тях се приближиха няколко души, които Джини едва познаваше, а след това вечеряха заедно. За Джини това бе една превъзходна, разюздана вечер, точно от каквато имаше нужда!
— Да, скъпа! — каза меко Фредерик и тя облегна глава на рамото му, докато каретата трополеше по разбития път. Той я прегърна и усети съблазнителните й гърди, изложени на показ от ниското деколте на новата й рокля.
Защо винаги позволявам волности на мъжете? Колко ли шампанско изпих? — помисли си Джини и, унасяйки се, му позволи да я докосва. Но след като тя не му отвръщаше, той спря, просто държейки я в прегръдките си.
Пътят бе дълъг и Джини ту заспиваше, ту се събуждаше: