Тя го чу да си поема въздух и само с неимоверно усилие на волята успя да задържи очите си затворени. Боеше се да срещне погледа му, защото започваше да чувства, че този път бе отишла твърде далече.
— Така ли опитомяваш любовниците си? — Измамната нежност в гласа на Стив бе непозната за Джини — тя не бе чувала тази нотка на задушаващ гняв, примесен с отвращение, които я накараха да потръпне. Стив продължи със същия тон: — Знаеш ли, звучиш почти като някоя уличница. Трябваше да се досетя, че си точно такава… Как си с професията напоследък?
Устните й бяха изтръпнали, но сега, когато двамата със Стив бяха отишли толкова далеч, тя се насили да отвърне с равен глас:
— Убедена съм, не толкова добре, колкото ти с твоята, каквато и да е тя този път. Стив, скъпи, толкова добре познаваш уличниците! В края на краищата нали ти ми бе учител?
Някъде в съзнанието й звучеше слаб, отчаян глас, който питаше: Защо трябва да изричаме подобни думи? Как започна всичко това?
Поглеждайки надолу към извърнатото й настрани лице, Стив почти изпита желание да я удуши. Злобна малка кучка! Как смееше да му отправя хапливи забележки, да го провокира, а след това да лежи като мъченица, очакваща да бъде разпната? А той си въобразяваше, че почти я е укротил!
— Както изглежда, не съм бил достатъчно добър учител. Да пукнеш дано! Но имам намерението да поправя грешката си!
Джини очакваше… не, не бе сигурна какво точно очакваше. Със сигурност не и последвалата реакция. С решителни, гневни крачки той се приближи към огромния гардероб, в който висяха роклите й.
Какво кроеше този път? Щеше ли някога да започне да разбира дивия, непредсказуем непознат, за когото се бе омъжила.
Когато пожелаеше, Стив можеше безупречно да играе ролята на джентълмен — цивилизован и изтънчен, но тя никога не забравяше дивака, който се криеше у него. Джини почувства в гърдите й да се надига лек полъх на страх. Защо ровеше из дрехите й?
Опита се гласът й да прозвучи толкова безстрастно, колкото бе възможно.
— Ако не възразяваш, бих предпочела прислужницата ми да върши това. — Тя потръпна, виждайки го да сваля от закачалката една от любимите й рокли от брокатена коприна. Стив се обърна, измервайки я по особено неприятен начин с присвитите си очи.
— Да, възразявам. Обличай се, Джини. И то колкото можеш по-бързо.
Тя едва не се задави от истеричния изблик на смях. Възможно ли бе да я молеше да се облече, а не да се съблече? Да не бе полудял? След това той й подхвърли роклята и зараждащата се истерия отстъпи място на отново пламналия й гняв.
— Няма да го направя, Стив Морган! Няма да позволя на никой мъж да ми нарежда какво да правя!
Вместо да отвърне нещо, той само подигравателно наклони глава към нея.
— Госпожо, имаш пет минути, докато аз отново се облека. След което… Нали преди няколко минути сама ми напомни колко съм по-силен от теб? — Гласът му стана по-рязък: — Джини, недей да подлагаш на изпитание търпението ми. Защото, все едно облечена или гола, ще дойдеш с мен. Реших да задоволя любопитството ти и да ти покажа къде съм прекарал нощта.
Джини си спомни, че преди време бе яздила с него — полугола, под дулото на пушката му. Спомни си и усещането, когато разкъсваше дрехите й, лепкавата му кръв по кожата си и кръжащите над главите им лешояди. Или как я влачеше през лепкавата кал на блатата, между дърветата, през чиито клони не проникваше и най-блед слънчев лъч, където тя се чувстваше като в зелена клетка. Толкова много спомени и всички те — част от вечния сблъсък на техните воли и упорство.
Стив внезапно се обърна, завъртайки се на тока на ботуша си, и излезе. Миг преди това Джини долови на лицето му израз на уважение.
Чакаше го облечена, когато той отново се появи в стаята, гладко избръснат и в чисти дрехи. Черните му вежди се смръщиха, докато очите му безсрамно я измерваха от главата до петите. Непредсказуема малка вещица! В най-добрия случай бе очаквал съпротива, ако не и нещо да полети към него, а Джини открито да го предизвиква. Но вместо това тя бе напълно облечена и съвсем спокойна. Изглеждаше смущаващо привлекателна.
Част от него й се възхищаваше. На устните й блестеше престорена усмивка.
— Харесва ли ти? Преди никога не си ме виждал да нося тази рокля… бе неимоверно скъпа, но не можах да устоя да не я купя. Защо избра точно нея?
Роклята се диплеше красиво над фустата, която бе в малко по-тъмно зелено от това на декоративните цветчета, красящи сатенения брокат. Роклята имаше изключително семпла кройка и бе изработена съвършено. Това бе бална рокля, не особено подходяща за ранна сутрин и това навярно бе причината Стив да избере точно нея.