— И ти твърдиш, че си спечелил тази къща? Спечелил си… публичен дом на покер? Какво друго правеше, освен да играеш карти? Какво търси тук господин Бишоп? Много добре знаеш, че щом той е тук, то е, за да те убеди да направиш нещо за него. Какво е то този път? Стив, нали му отказа?
Докато го наблюдаваше, Джини имаше чувството, че нещо е притиснало гърдите й. Стив сви рамене и продължи делово.
— Дори Джим Бишоп от време на време излиза в отпуск. А ти имаш лошия навик да прибързваш със заключенията, Джини, скъпа. Както рано тази сутрин, ако си спомняш.
— Не се опитвай да се изплъзнеш, Стив! — Тя внезапно се наведе напред, опитвайки се да привлече вниманието му, което сега бе насочено изцяло към закуската. — Господин Бишоп никога не предприема някое пътуване без причина и двамата с теб много добре знаем това.
Стив повдигна едната си вежда.
— Сладка моя, трябва да ми обясниш откъде познаваш Джим толкова добре. Бе ми казала, че е изминал целия път до Мексико само за да те види?
— О! Ти си невъзможен!
— Съжалявам, че имаш такова мнение за мен, госпожо. — Колко мразеше да я нарича „госпожо“ с провлечения си, саркастичен глас. Следващите му думи обаче я накараха да побеснее и същевременно да изтръпне от лошо предчувствие. — Навярно би предпочела да заминеш обратно за Мексико без бремето на моята компания. Във всеки случай, сигурен съм, че си нетърпелива да се завърнеш обратно при децата си, а и се оказа, че тук имам някои делови задължения, които може да ми отнемат известно време.
— Да държиш публичен дом, например. Тъй като доста често ме наричаш уличница, навярно бих могла да ти бъда от полза. Това ли е причината да ме доведеш тук?
— Доведох те тук, защото си сприхава жена, която има нужда от малък урок. — Той се надигна почти без видимо усилие и, поставяйки ръце под мишниците й, я повдигна от стола. — А съществува неписано правило купувачът да получи мостра от стоката, преди да направи своя избор. Всъщност, мога да реша да те оставя тук. Това може да се окаже добър начин да се застраховам, че няма да извършиш някоя пакост, а и ще мога да те имам винаги, когато пожелая.
Добре премерените му, преднамерено жестоки думи предизвикаха желания ефект, карайки я почти да побеснее от гняв.
— Ти… ти, копеле! Не… никога няма да ме накараш…
— Така ли? Не ме предизвикай, Джини — безмилостно, както в предишните дни, той сложи точка на опитите й да го наругае, като я целуна брутално, наклонявайки главата й назад.
Джини усети световъртеж. В главата й нахлуха объркани и несвързани мисли. Не беше честно! Тя копнееше Стив да я люби. Желанието бе ненаситен демон, а той — дяволът, отнемащ й способността да мисли. Бе в състояние единствено да чувства, да иска. Това желание растеше с усещането за допира на кожата му по цялото й тяло, пробуждайки пулсиращото обещание в слабините й… О, господи! Щеше ли отново някога да принадлежи на самата себе си? Защо Стив, който я бе наранил и продължаваше да я наранява…
Без да знае защо, Джини се притисна към него, и повдигайки се на пръсти, отвърна на целувката му. Въпреки всичко той бе неин, той я желаеше. Нали сам й бе казал, че е обсебен от нея. Желаеше я също толкова силно, колкото и тя него. Независимо от недоразуменията между тях, желанието, което ги привличаше един към друг, бе непреодолимо.
Сплели тела, те паднаха върху леглото, сливайки се диво, без да губят време за събличане. И независимо дали бе омраза или любов, това бе страст и тя им стигаше.
По същото това време Соня Брандън се измъчваше от досада и отегчение. Не бе присъщо на Уилям да напуска дома, без да си направи труда да й каже къде отива, а Джини и този неин… съпруг още не се бяха прибрали.
Джини — ядосано помисли Соня — би трябвало да запази малко самоуважение, вместо да излиза на езда със Стив, който бе имал безочието да отсъства цяла нощ! Дори прислугата си шушукаше и камериерката на Джини бе казала на Тили, че когато се качила да събуди господарката си, я чула ожесточено да се кара със съпруга си.
Този мъж бе лишен от всякакви скрупули! Лицето на Соня поруменя при спомена за дързостта на Стив по отношение на самата нея, а отгоре на всичко той бе посмял да й го напомни… Соня срещна в огледалото собствения си втренчен, порцелановосин поглед и механично вдигна ръка, за да приглади един стърчащ кичур. Новата й шапка наистина бе доста прилична. Килната леко напред, за да пази очите й от слънцето, тя я правеше да изглежда… по-млада. Не че вече бе стара. Всичките й приятели я посрещнаха с комплимента, че никак не се била променила. А един очарователен млад мъж бе пофлиртувал с нея, правейки й дръзки комплименти, дори след като й се наложи да му напомни, че е омъжена. Как му бе името? А, да — Андре Делери.