Госпожа Пруе, която съвсем не бе глупава, можеше да прочете почти всяка мисъл на Соня, но бе твърде ядосана на сина си и неговата нерешителност да съобщи за годежа си с разглезената дъщеря на парвенюто Пенингтън. Как бе посмял да доведе своите приятели, като че ли за да го защитят от нея, собствената му майка? Той много добре знаеше, че логичният й начин на представяне на нещата ще го разубеди от подобен импулсивен ход и затова бе решил да се презастрахова. Защо, по дяволите, покойният й съпруг трябваше да припише всичките тези милиони на Бернар?
Към притесненията на госпожа Пруе се прибавяше и това, че синът й реши да я напусне точно когато приятелите му си тръгнаха под предлог, че трябва да уважат милата покана на госпожа Брандън.
— О, Аделин! — извика Соня с престорено съжаление. — Толкова се надявах, че ще можем да поклюкарстваме надълго и нашироко. Трябва в най-скоро, време да се видим отново. Може би този път ти ще ме посетиш.
В сравнително прохладния следобед и в компанията на тримата млади мъже обратният път към плантацията бе доста по-приятен. Соня отново се почувства като младо момиче, особено когато другите двама изоставаха малко и Андре — както я бе помолил да го нарича — остана да язди сам до нея. Дълбокият и някак неспокоен поглед на очите му не подхождаше на леко фриволния разговор. Тя се почувства поласкана, че бе решил да й довери историята на своя живот, както и факта, че е доста по-възрастен, отколкото изглеждаше. Увери я, че било истинско удоволствие да се разговаря с жена, достатъчно зряла, за да разбере мъж като него.
— Толкова е лесно да се разговаря с теб! Ти си първата жена, която… — той неочаквано замълча, като че бе казал прекалено много, а Соня се изчерви от удоволствие заради недовършения комплимент. Под безгрижната му, светска външност наистина се криеше сериозен млад мъж.
Ако сега на нейно място бе Джини… Соня с раздразнение си спомни за заварената си дъщеря, която още от самото начало бе за нея източник на тревоги и неприятности. Без съмнение тя щеше вече да е привлякла вниманието и на тримата мъже, безсрамно флиртувайки с тях. А при това положение те, разбира се, едва ли биха запазили уважение към нея. Човек трудно можеше да си представи млад мъж като Андре Делери да изпита удоволствие от разговора с такава жена. Той вероятно — при тази мисъл страните на Соня пламнаха — щеше да отиде много по-далеч от обикновен флирт с нея. Въпреки цялото уважение, което младият мъж засвидетелстваше на Соня, тя имаше чувството, че господин Делери е истински донжуан.
Късно същата вечер, когато двете жени седяха в една ложа в операта, госпожа Пруе положи големи усилия да потвърди тези опасения на Соня.
Каква злощастна вечер — помисли си по-късно Соня. Тя трябваше да се извини с обичайната си мигрена и да остане в леглото, както и щеше да стори, ако Уилям не бе толкова неразумен. Отначало той, който я разбираше най-добре от всички, а сега и Аделин Пруе — по принцип не особено приказлива — бяха сметнали за необходимо да я предупредят за това, че била видяна в компанията на господин Делери. У Соня се затвърждаваше мнението, че младият мъж е несправедливо оклеветен и неразбран от околните.
Аделин, разбира се, ревнува, защото е стара. Защото е допуснала така да напълнее и да се превърне в една от онези досадни богати вдовици, прекарващи времето си в предъвкване на клюки. Но за недоверието на Уилям няма извинение… след всичките тези години, през които сме женени… при положение че не съм му дала ни най-малък повод. Наистина бе прекалено да очакват от нея да се примири с това, както с неприсъща за нея непримиримост си мислеше Соня. Не, това просто не беше честно, като се има предвид с колко леко око гледаха на странностите на Делери.
5
Соня не можеше да знае, че същата вечер Джини също не бе особено щастлива, въпреки че никога не би го признала. Гневът придаваше на държанието и външния й вид странно излъчване. Стив неведнъж бе забелязвал това, предпочитайки да пренебрегне факта, че обикновено той бе причината за нейния гняв. Но този път бе отишъл прекалено далеч. Гордостта на Джини я накара да се закълне пред себе си, че веднъж завинаги ще му втълпи, че тя няма да се примирява с безцеремонното му държание, без значение как това щеше да се отрази на крехката им връзка.