— Джим, скъпи… Как можа да ме накараш да те чакам толкова. Направих точно както ми каза… А уж изгаряше от нетърпение да видиш дали ми отива новата рокля… О, нали не съм те ядосат твърде много? Сигурна съм, че тези мили господа ще разберат…
Губернаторът се покашля и доста войнствено изправи рамене, предлагайки някой от господата да продължи играта вместо него, защото той предпочитал да достави удоволствие на прекрасната Афродита… В този момент тя залепи на изчервената му буза дръзка целувка и прошепна, че би била щастлива да прекара с него някоя от следващите нощи, ако той говори с Хортензия.
В този момент господин Бишоп се изправи с примирен израз на лицето, за да поеме в свои ръце нещата, които бяха отишли твърде далеч.
— Господа, моля за извинение… Афродита? Да се качим горе, а? Ще се реванширам, задето те накарах да чакаш.
Усмивките им се кръстосаха — неговата, неестествена и предупреждаваща, а нейната — триумфираща. Той можеше да се обзаложи, че губернаторът с неохота се оттегли, когато Стив Морган се завърна към играта на карти. Досега той невярващо бе наблюдавал спектакъла, разиграван от съпругата му, която считаше за надеждно заключена в стаята й, а сега я виждаше да стои пред всички в прозрачна гръцка тога, разкриваща почти всичките й прелести. А на всичкото отгоре бе имала наглостта да му се усмихва сладко, облягайки се на рамото на Джим Бишоп.
— Здравей, Стив. Добре ли си прекарваш? Защото аз наистина чудесно се забавлявам!
За миг той почти на бе на себе си от гняв. Джини не можа да устои да не потръпне пред убийствения му поглед. Единствено предупредителното покашляне на господин Бишоп бе, което я спаси и върна разсъдъка на Стив. Лицето му замръзна и само едва доловимото потреперване на челюстта му издаваше с мъка сдържания бяс. Изпитваше желание да удуши жена си и тя го знаеше. Щеше да мине доста време, преди Стив отново да погледне на нея като на своя собственост.
Пренебрегвайки зловещия му поглед и заплашително приведената глава, Джини пое ръката на Джим Бишоп, който вежливо я поведе нагоре.
— Госпожо, не зная точно какво да правя с вас! Вашето поведение тази вечер… — Бишоп дотолкова бе изгубил обичайното си самообладание, че бе заговорил още преди да се качат в стаята, към която го водеше „богинята“ на губернатор Уормът.
Както и можеше да се очаква, той с въздишка на примирение си помисли, че тази млада жена винаги е била своенравна. Каквото и да си бяха казали присъстващите, поведението й бе абсолютно безсрамно.
— Моето поведение ли, а, господин Бишоп? А какво ще кажете за това, че съпругът ми ме заключи в тази стая, след като насила ме довлече тук. Всички вие, мъжете, сте ужасни лицемери! Как може да държите публичен дом и същевременно да се правите на светци? Спестете си труда! — Зелените й очи твърде живо напомниха на Бишоп за очите на готова за скок пума. — Само ще спечелите, ако ми кажете какво се опитвате да постигнете. Вие, Пако, дори баща ми и останалите, играете карти… Не можете ли да си измислите някакво друго извинение? — Тя тропна с изящния си, обут в сандал крак. — А що се отнася до Стив… като се има предвид как се държа с мен, той напълно си заслужи този малък номер. Не ме гледайте с този рибешки поглед и не започвайте пак с вашите недомлъвки и тайни. Много добре помня как пристигнахте в Мексико с молба да ви помогна. Ако тогава сте ми вярвали, защо сега ми нямате доверие? Господин Бишоп, настоявам да зная!
Джим Бишоп вече бе възвърнал обичайната си самоувереност. С типичния си равен глас той студено отвърна:
— Скъпа млада госпожо! Тук съм на почивка! Виждате ли, дори заети хора като мен имат право на малко отдих. Двамата със Стив се срещнахме напълно случайно, уверявам ви… и аз реших, че това е удобен случай да… ако мога така да се изразя, да направим равносметка на събитията от близкото минало. Повярвайте ми, госпожо, не зная защо ви обяснявам всичко това, освен може би защото поставихте всички нас в такова неудобно положение! И защо ви трябваше да избирате за… ъ-ъ-ъ… спасител губернатора на Луизиана? Ако след време ви разпознае…
— Тогава, разбира се, ще си помисли, че зрението му изневерява или че имам двойница! Не, господин Бишоп, няма да позволя да ме изиграете. Какво търси Пако тук? Или и той също е на почивка? — Тя прониза Джим Бишоп с презрителен поглед. — Боже мой, чудя се кой ли управлява страната, при положение, че най-ценните държавни мъже са на почивка, заети с игра на карти… Или чакахте своя ред да се качите горе?
— Госпожо, сега наистина отидохте твърде далеч! — остро рече Бишоп, отправяйки й смразяващ поглед.
Джини повдигна голото си рамо, грациозно приседнала на единия край на леглото, принуждавайки мъжа да изпита известно неудобство от дръзко разголения й крак.