Лек шум от отваряне на вратата накара Джини да трепне, тревожно осъзнавайки, че наистина не бе готова да се срещне лице в лице със Стив. Но това бе жената, наричана от него Хортензия, която се вмъкна в стаята, без да даде време на Джини да отговори.
— Здравей, скъпа. Изглеждаш възхитително, знаеш ли! — Думите на Хортензия бяха също толкова ласкави и тихи както преди обяд. Умните й очи изучаваха Джини, отмествайки се след това към огледалото, докато Хортензия наместваше една паднала къдрица от прическата си. — Трябваше да почукам, но не знаех каква е работата, когато Хенри Уормът побесня по теб… нямах представа, че това си ти. Дойдох да разбера… — Тя отново отмести поглед към Джини. — Не би ли искала да поостанеш, скъпа? Това ли е причината да те изостави? Наистина, понякога мъжете са толкова безразсъдни! Той може би ти е споменал… че съм в състояние да уредя няколко ангажимента за теб. Ти си по-различна от другите ми момичета, а аз обичам да предлагам на клиентите си разнообразие. Имаш ли опит в тези неща, миличка?
Джини имаше ужасното усещане, че пътува с бърз влак, който я отнася обратно в тунела на времето. Тя бе отново в Ел Пасо с Лила, която безсрамно я преценяваше с поглед, а Лорена, момичето от френско-канадски произход, й даваше съвет, който Джини не искаше да чуе. Пленница на Стив. Това ли е причината да те изостави? — бе попитала жената. Навремето възприемаше живота си в дома на мадам Лила като мъчение, но това бе, преди да разбере какво е истински ад — преди Том Бийл да й го бе показал.
С усилие на волята Джини се завърна в настоящето. Сега не беше пленница. Бе съпруга на Стив и той не можеше да я зареже, когато му скимнеше. Тя се усмихна искрено.
— О, разбира се, че имам опит. Стив е толкова особен мъж! А колкото до оставането тук… имам нужда от малко време, за да взема решение, тъй като съм обещала тази вечер да се срещна с един приятел в операта. Чудя се… дали тук не ви се намира някоя подходяща рокля, която бих могла да облека? Или мантия може би? — Джини неодобрително се огледа, докато Хортензия се опитваше да отгатне мислите й.
— Добре, предполагам, че… разбира се, че бих могла да ти услужа с… но предпочитам най-напред да се кача горе. Той отведе Лусил и Ани със себе си, мислейки, че тази вечер ще бъдеш заета… А губернаторът може да бъде толкова щедър!
Изглежда Хортензия се опитваше да задържи балната рокля, на Джини, дадена на прислужницата за гладене. Същата тази жена обаче любезно предложи да услужи на Джини с каретата си, която да я откара в операта.
— По-късно ще разбереш, че ние тук имаме свой неписан кодекс. Обещавам ти, че няма да съжаляваш, ако се върнеш утре сутринта. Никога не вземам прекалено голям процент и не съм стисната, попитай момичетата.
Трябваше да приема предложението й, за да видим какво ще каже той… О, боже, как се стигна дотук? Защо правим всичко това и се нараняваме един друг? Няма да замина сама обратно в Мексико…
Мислите на Джини се въртяха подобно на колелата каретата, изпод които хвърчаха искри по калдъръма. Тя се бореше със страха, че този път Стив можеше да не й прости. Той бе толкова неразумен.
Но мисля веднъж да предприема нещо навреме и да не му позволя да ме изнудва… Тя мислено си повтаряше тези думи отново и отново…
6
Пред „Гранд Френч Опера Хаус“ на ъгъла на улиците „Бърбън“ и „Тулуза“ винаги се събираха зяпачи, които идваха да зърнат певците и да одумат последните им любовни авантюри. Те наблюдаваха с жадни очи дамите и господата, които имаха привилегията да бъдат допуснати вътре, сравняваха тоалетите на жените и шепнешком обсъждаха последните скандали. За бедните това бе незаменимо развлечение, особено в тиха вечер като тази!
Точно тази вечер обаче много от двойките пристигнаха със закъснение, което бе необичайно събитие, освен ако представлението не се очертаваше като особено скучно. Но това със сигурност не се отнасяше за случаите, когато на сцената бе Аделина Пати, която тази вечер участваше в американската премиера на новата опера „Манон“. Какво бе довело тук толкова много посетители и зяпачи? Нещо се носи във въздуха — шепнеха зяпачите. Тук бе и самият губернатор в компанията на две пищно облечени, хванати под ръка дами (Аха, знаем ги що за стока са!), следвани от очевидно притесненият Оскар Дън, който изглеждаше така, сякаш току-що е бил измъкнат от леглото си. С присъщата си самоувереност господин Уормът пропусна край ушите си неособено ласкавите коментари по свой адрес.