Каква нелепост! Соня бе по-възрастна, омъжена жена, а този младеж бе станал прекалено дързък и тя трябваше да го постави на мястото му по учтив, но и достатъчно категоричен начин. Но тъй и не успяваше да овладее глупавото биене на сърцето си, а една друга, по-непрактична част от нея й нашепваше, че в края на краищата не бе прекалено стара за някой невинен флирт. Какво лошо имаше в това?
Джини бе прекалено заета със своите мисли, за да забележи смущението на мащехата си. Стив седеше до онова глупаво младо момиче Ана… и почти сигурно щеше да прекара нощта с нея. Нямаше ли да имат край изневерите му? И защо очакваше от нея да търпи всичко това? Ако стрелите, които мятаха присвитите й очи, бяха истински, мъжът й отдавна да бе издъхнал от раните си. Представлението вече не я интересуваше — съзнанието на Джини бе прекалено обсебено от плановете за разплата със Стив. Да не бе глупавата намеса на госпожа Пруе с нейното каменно лице, Джини щеше да успее да привлече вниманието на съпруга си и да го накара да забрави онази кучка Ана. Най-подходящият начин да се предпази от безцеремонните обиди на Стив бе да му отвръща със същото, да не му отстъпва нито за миг и да му върне за всичко, което й бе сторил. Това бе и причината, поради която тя все още не го напускаше.
Джини неволно бе прехапала долната си устна и сега едва доловимо въздъхна. Защо винаги трябваше да става така? Дори и сега, точно когато бяха започнали да се опознават по-добре и си бяха по-близки от всякога. Ние сме две упорити, дебели глави — предупреждаваше я съзнанието й. Нима не познаваше Стив почти толкова добре, колкото самата себе си?
— Проклети да са зелените ти очи, любов моя! Не съм сигурен, че ми е приятно да бъда така впримчен от една жена… — Дали тези думи бяха произнесени само на шега? Или в тях имаше скрито предупреждение?
Може би никога няма да разбера Стив… или онова, което ме кара да продължавам да го обичам. А дали той наистина ме обича, или думите му са само начин да ме предразполага и прави отстъпчива?
Само до преди миг обзета от гняв и готова на всичко, сега Джини примирено се бе затворила в себе си… О, боже! Колко дълго още щяха да се карат, вечно да се подозират и да бъдат нащрек, без истински да си вярват? Навярно щеше да си остане в Европа, спестявайки си всички тези мъки. Внезапно я обзе дълбоко униние и избликналите зад миглите й сълзи започнаха да парят зелените очи. Колко безсмислено се бе оказало всичко!
Целият този гняв, тази тайнственост, непрестанното люшкане между любовта и омразата. За какво? За да има до себе си мъж, когото не можеше да задържи, освен ако не се подчиняваше на условията му? За да пропилее живота си, без да е познала сигурност?
Не зная какво всъщност искам — с тъга си каза Джини. Дори мисълта да воюва със Стив не можеше да я зарадва.
Госпожа Пруе като че ли бе прочела мислите й. Възрастната жена наклони глава и доста сконфузено прошепна, прикривайки уста с ветрилото си, че като се има предвид незначителния интерес, предизвикан от представлението, певците можело да си тръгнат в следващия антракт. Не желаела ли преди това госпожа Морган да се присъедини към съпруга си… Отново потръпвайки от гняв, Джини учтиво отвърна, че няма такова намерение и че не би и помислила да се меси в делата на мъжа си. Но ако госпожа Пруе нямала нищо против, тя желаела да си тръгне.
Смехът на възрастната жена приличаше повече на сумтене.
— Вие сте една смела млада жена, не съм ли права? Повярвайте, това ми допада, въпреки че преди малко се наложи да бъда малко груба — за ваше добро. Напомняте ми донякъде за самата мен, когато бях на вашата възраст, въпреки че със съжаление трябва да призная, че тогава ми липсваше вашата самоувереност. Иска ми се да бях имала поне половината от свободата, която вие изглежда притежавате! Но аз я спечелих много по-късно, когато войната ме направи вдовица и двете ми дъщери вече се бяха задомили. Сега живея така, както искам, но какво значение има това, при положение, че вече съм прекалено стара, за да се насладя на свободата си? Това, на което обаче се научих, е дискретността. Ако е дискретна и внимателна при избора на любовниците си, умната жена би могла да се справи с всяка една ситуация. Разбирате ли ме? — Все още енергично веейки си с ветрилото, госпожа Пруе се наведе съвсем близо до изумената от тези неочаквани и почти шокиращи откровения Джини, прошепвайки изразително: — Скъпа моя, Андре Делери в никакъв случай не е най-подходящият избор! Зная, че изглежда чудесно и е неотразим, но той е опасен, повярвайте ми. Избухлив е до безразсъдство и е пристрастен към дуелите. Освен това дочух, че не бил особено дискретен, поне сред приятелчетата си. Андре е… амбициозен. Обича да използва жените. И то неведнъж. Но стига толкова! Не може да ви се отрече, че сте добра слушателка!