— Защо просто да не попитам темпераментния господин Делери? Може би той ще бъде достатъчно неразумен да се изпусне или да ме вбеси.
Бишоп го изгледа със строг поглед и огорчено поклати глава:
— Не мисля, че е добре да провокираме дуел с този мъж. Не още. Знаем, че той е происпански настроен, а и вече не е толкова беден, колкото беше. Знаем, разбира се, и с какво се занимава, но… — сивите му очи се присвиха за момент, когато Бишоп замълча, за да запали нова цигара. — Тревожа се главно за дейността на твоя тъст. Жалко, че нашата така грижливо планувана среща с него бе осуетена. Ако той вече се е срещнал с… другия господин и се е обвързал с него… Смяташ ли, че все още би могъл да бъде убеден да… да промени мнението си?
— Не зная — Стив се върна при масата и тежко се отпусна в стола, посягайки към чашата си. — По дяволите Джини. Не съм бавачка на сенатора. Сега трябва отново да градим доверието помежду си… — Стив неохотно се усмихна. — По разбираеми причини той бе доста разтревожен от неочакваното ми изчезване. Мисля, че все още не ми е простил.
— Що се отнася до мен, не вярвам вие двамата да можете да разговаряте като нормални хора. Спомняш ли си първия път, когато бяхме заедно, за да говорим за онова злато, което той бе натоварил за Мексико? А сега… — Пако отново се облегна на стола си, миролюбиво свивайки рамене. — Сега изглежда ситуацията не е много по-различна, а, приятелю? Той е амбициозен мъж, този сенатор Брандън. Не мисля, че се е променил особено. Какво смяташ ти за това?
Бишоп мълчаливо наблюдаваше двамата мъже, като същевременно прехвърляше през ума си известните му факти, опитвайки се да ги подреди в цялостна картина. Пако имаше право — Брандън бе амбициозен, дори алчен мъж. А сега бе проявил неочакван интерес към Куба и кубинската политика, при това дотолкова, че изглеждаше решен да купи една плантация там. Запусната плантация, която в никакъв случай не струваше сумата, искана от собствениците й. Защо? И каква бе връзката между него и Андре Делери? А също и с хубавичката млада вдовица на кубински революционер Ана дос Сантос, за която някога Стив бе сгоден… В тази мозайка имаше много излишни парчета, но той най-накрая щеше да им намери мястото. Президентът бе склонен да се съгласи с мнението на Бишоп, че Съединените щати би трябвало да запазят неутралитет по отношение на събитията в Куба. Разсъждавайки за това, Бишоп бе станал циничен. Той се наклони към масата.
— Господа, вече почти се съмва и всички ние сме доста уморени. Предлагам да размислим върху това, което обсъждахме, и да си уговорим нова среща за утре. Вечерта, може би? Да видим какво ще ни предложи денят.
За много хора този ден започна по-рано от обикновено, а на други поднесе много изненади. Когато сутринта се тръшна на леглото, Люсиен Вале възнамеряваше да се излежава до късно следобед. Бе в доста лошо настроение и чувстваше неприятно гадене от изпития ликьор. Камериерът му помогна да се съблече. По-късно, с мъка събудил господаря си, Пиер му поднесе чаша с отвара, приготвена по собствена рецепта и лекуваща и най-тежкия махмурлук. Последното нещо, което очакваше Люсиен и от което имаше нужда, бе едно грубо събуждане. Той едва успя да отвори кървясалите си, смъдящи очи и видя над себе си иронично усмихнатия Андре Делери.
— А, не! Каквото и да имаш да ми кажеш, сега не съм в настроение да слушам. Бученето в главата ми заглушава всичко… Как си успял да накараш Пиер да те пусне? Вече е крайно време да уволня този негодник… а теб ще извикам на дуел само щом се почувствам малко по-добре!
— Глупости! Много добре знаеш, че не би се оправил без Пиер и че аз мога да те убия… известна ти е репутацията ми! Събуди се, Люсиен, и ми обърни малко внимание! Накарах прислужника ти да забърка един от специалитетите си, който да проясни малко главата ти. Предстои ни много важен разговор.
Все още притискайки главата си с длани, Вале седна намусено. Чудеше се как, по дяволите, приятелят му успяваше да изглежда толкова свеж след една явно безсънна нощ. Но когато Андре започна да говори, Люсиен се отърси и от последната следа от сънливост, така че само лекото пулсиране в слепоочията му напомняше за ексцесите от предишната нощ.
— Шегуваш се, нали? Когато се хванахме на онзи глупав бас, не мислех, че за да прелъстиш тази жена, ще се наложи да предизвикаш съпруга й на дуел! Приятелю, само помисли за последиците! В края на краищата той не е един от нас и неговото положение… това, което се опитвам да ти кажа е, че би могъл да избухне дяволски скандал! Още по-лошо, последиците за теб…