Стив изруга на глас, преди внимателно да изгори писмото в мраморния пепелник. Да спори с дядо си бе нещо, което никога не му бе допадало. А изглежда сега трябваше да се бори и с неизбежното избухване на Джини, когато разбереше, че трябва да се прибере сама в Мексико.
На развиделяване Стив си наложи да поспи. Веднага с идването на съня съзнанието му се изпълни с хаотични образи… Веднъж Джини го бе обвинила, че съзнателно флиртува с опасностите. Предполагам, че просто в гърдите ми е скрита неуморима, дяволска душа, сладка моя — бе отвърнал, за да я подразни той.
Джини — изкусителка, тигрица, сирена! Независимо от това колко ожесточено воюваха, тя бе жената, която винаги щеше да го вълнува, както и вечно да го кара да бъде нащрек. Зеленоока лисица с остри зъби и нокти…
Завръщането в реалността му отне няколко секунди. Първото нещо, което видя, бе надвесената над него и втренчено наблюдаваща го Джини. Първата му реакция бе да я вземе в обятията си, но инстинктът за самосъхранение и кратката почивка бяха достатъчни, за да изострят вниманието му. Срещнал питащите очи на младата жена, Стив й отвърна със суров поглед, опитвайки се да улесни задачата си да я отпрати.
8
— Добро утро! Помислих си, че бихме могли да закусим заедно… както вчера. Трябва да си поговорим, не мислиш ли?
Очите на Стив се присвиха, преди да я дари с усмивка, която бе само леко изкривяване на устните.
— Наистина ли мислите така, госпожо? Между другото, къде прекарахте нощта?
Значи бе твърдо решен да се държи неприятно. Преди Джини да вземе окончателно решение, от устните й неволно се отрони тиха въздишка.
— Стив, моля те, недей! Уморена съм от вечната война между нас. Какво стана с честността, която си бяхме обещали? — Тя почти отчаяно търсеше някаква следа от чувства по лицето му, но мъжът само сви рамене, провеси крака от ръба на леглото и започна да обува панталоните си, сякаш Джини изобщо не съществуваше.
Тя дори не можеше да види лицето му, когато Стив рече:
— Нямах представа, че сме били нечестни един към друг… Има ли нещо специално, което искаш да обсъдим?
Трябваше да й признае, че бе упорита. Устните й се свиха предизвикателно, като че за да му покаже, че много добре познава тактиката му.
— Всъщност — да. Исках да обсъдим нашето… отношенията между нас. Не съм доволна от това, което става, Стив. А ти?
Той нетърпеливо вдигна очи към нея.
— Исусе! Нима си дошла тук, за да ми задаваш безсмислени въпроси? Ние сме женени. Ти сама каза, че близнаците трябва да бъдат твоята главна грижа. Ако не си доволна от съжителството си с мен, не виждам причина да не заживееш така, че да не се разстройваш толкова. Досега съм бил повече от толерантен съпруг, не е ли така? Ако се опиташ да бъдеш малко по-дискретна отколкото през миналата нощ, аз също ще направя всичко възможно да обуздая дяволския си темперамент — това достатъчно честно ли ти се струва?
Тя се изправи с блеснали от сълзи или от гняв очи.
— Смяташ, че трябва да бъда… наказана? Това ли е причината за префинената ти жестокост, Стив? Или наистина предпочиташ да се върнем към начина на живот, който водехме, преди да замина за Европа? Боя се, че преди да се отървеш от мен ще се наложи да ми отговориш.
— Бях останал с чувството, че си повече от доволна от тогавашния ни начин на живот, любов моя. И по-точно от своя, когато мене ме нямаше наоколо. Не се съмнявам, че веднъж завърнала се в Мексико, ще намериш извинение да заминеш отново, въпреки че бих предпочел да изчакаш, докато децата пораснат достатъчно, преди отново да ги зарежеш. — Той се изсмя кратко. — Господи, превръщаш се във вечна заядливка! Може би си спомняш, че не обичам чувствата ми да се поставят под въпрос.
Стив имаше причина за умишлената си жестокост, но това не правеше удара върху гордостта й по-малко болезнен. Джини се опита да запази достойнство в отстъплението си.
— Много добре, Стив. Ще запомня това, ако и ти веднъж завинаги запомниш колко много мразя ревността. — Тя небрежно сви рамене. — Мислиш ли, че Хортензия ще ми донесе закуска? Или може би губернаторът Уормът е все още тук…