— Не! Не, не, не! — Гласът на Соня премина в стон. — Не мога да се изправя пред тях, пред никого от тях, аз съм виновна, аз съм виновна! Това е наказанието ми за всичките тези години…
— Говориш пълни глупости! Ето го докторът, той ще ти даде нещо за нервите. Ще видя какво бих могла да направя, за да сложа точка на цялата тази дивотия, а ти трябва да ми обещаеш, че ще се успокоиш. Няма никакъв смисъл да оставаш в това състояние!
Въпреки уверения си тон, когато напусна стаята, Джини трепереше вътрешно. Не искаше това да е начинът, по който да се откъсва от проблемите си. Бедната Соня! Цял живот се бе водила от общоприетите норми на приличие, за да попадне сега в капана им и да стане тяхна жертва. А колкото до дуела, това бе дори още по-нелепо! Този дуел само щеше да разпали скандала още повече, а и никой не можеше да предвиди последиците. Баща й би трябвало да има повече доверие на съпругата си! Защо мъжете бяха толкова честолюбиви и подозрителни? Като Стив, който винаги мислеше най-лошото за нея…
Почувствала, че изтръпва от студ, Джини сви юмруци. В следващия момент съжали, че се бе държала като бавачка на Соня и се запъти надолу по стълбите с надеждата да открие баща си. Трябваше да го накара да разбере, че един дуел би съсипал кариерата му. Да, това бе единственият довод, способен да го вразуми. А ако тя не успееше, тогава Стив със сигурност щеше да убеди тъста си. Устните на Джини за миг потръпнаха. Стив никога не би се отказал от някой дуел. Първия път, когато го зърна през прозореца на хотелската си стая в Сан Антонио, той току-що бе убил човек — просто ей така, насред улицата. По-късно трябваше да стане свидетелка как на борда на един кораб Стив уби с голи ръце тогавашния й съпруг, руския принц Иван Сарканов. Най-вероятно Стив щеше да се опита да предотврати този дуел, като предизвика Делери. А защо ли й трябваше да се вълнува толкова много? Тя бе разбрала що за човек е Стив. Той никога не се бе преструвал. Вината си бе изцяло нейна, както и илюзиите и мечтите за щастлив край като в приказките, дето принцесата заживяваше честито със своя принц.
Къщата бе необичайно притихнала, а дългите следобедни сенки сякаш подсилваха неприятното усещане за надвиснала опасност. Прекосявайки странно безлюдното преддверие, в което се носеше аромат на лимон, Джини внезапно си спомни, че дочакваха гости за вечеря.
Надяваше се да успее да утеши сенатора, който се бе заключил в работния си кабинет. Джини откри вратата широко отворена, а някакъв иконом с доста уплашен вид я осведоми, че сенаторът отново е излязъл, без да спомене къде отива. Изведнъж чу гласа му.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — Стив, разбира се. Когато Джини извърна лице към него и вирна брадичка, той се смръщи. — Е? — Огледа я бавно, сякаш щеше да й взема мерки, очевидно решен да атакува първи.
— Ще ми дадеш ли възможност да ти обясня? — бързо отвърна тя, а част от нея се наслади на учудването, изписало се на лицето му.
В следващия момент Стив я хвана за ръка и я поведе към кабинета, нетърпеливо кимвайки с глава на прислужника. Нямаше право, след като я бе отхвърлил толкова безцеремонно, сега да се опитва да бъде мил с нея!
— Кога е успяла да се сближи толкова с Делери? По дяволите, бях започнал да си мисля, че е взел на мушка теб. Не си ли забелязала нещо особено между тях?
— Мили боже! Само това ли имаш да ми кажеш… след всичко, което се случи? — Внезапно така бе побесняла, че се разтрепери. Джини издърпа дланта си от неговата, отстъпвайки крачка назад. — Мислел си, че аз съм целта му, така ли? Как можеш да го кажеш толкова невъзмутимо? И… о, понякога се питам дали те познавам толкова добре, колкото си мисля, и дали към някого си изпитвал истински, безкористни чувства. Изобщо ли не те интересува какво би могло да се случи? Соня е съсипана от преживяния шок и самообвинения. Бедната, тя наистина не е жена, която би извършила подобно нещо. Винаги е била толкова почтена! Сигурна съм, че го е срещнала случайно и че баща ми като типичен мъж преувеличава всичко. Канех се да говоря с него, но той е излязъл някъде и се боя, че…
Сега Стив отново бе станал сериозен, придобивайки онова свое загадъчно изражение, което тя толкова ненавиждаше. Само иронично присвитото ъгълче на устните му издаваше някакви чувства. Откривайки, че Стив я наблюдава, без изобщо да слуша думите й, Джини дотолкова се ядоса, че започна напосоки да го предизвиква в стремежа си да събуди някаква човешка реакция.