Безучастното повдигане на раменете му само още повече разпали гнева й. Стив саркастично рече:
— Любов моя, сигурен съм, че ако знаеше за твоята загриженост, баща ти би ти обясни къде е ходил и защо. Но сега, когато съм тук и ти бе толкова мила да ми обясниш всичко… не си скрила нищо, нали? За едно си права — наистина не мога да си представя Соня да тича на любовна среща с някой мъж, пък бил той и Андре Делери…
Очакванията му относно реакцията й напълно се оправдаха. Занемяла от бяс, тя го зашлеви през лицето, чувствайки как цялата й ръка изтръпна, когато мъжът впи пръсти в китката й.
— Аз също бих могъл да те зашлевя, Джини. Не насилвай късмета си или ще се наложи да обясняваш откъде са синините по лицето ти.
— Няма да ти е за пръв път, нали? Проклет да си, Стив! Няма да понасям повече това, няма да живея по този начин! Искам нормален живот, чуваш ли ме? Не, не крехко временно примирие, без никога да имам някаква сигурност… о, по дяволите! Искам… остави ме! Искам развод, ти каза, че мога да го получа, спомняш ли си? Няма да позволя този брак да се проточи, докато един ден открием, че се ненавиждаме.
Джини бе забравила за баща си и Соня и неволно се бе разридала от гняв и болка, но Стив само стоеше, наблюдавайки я със саркастична гримаса. Сълзите й го оставяха безразличен, иначе би я взел в прегръдката си. А само преди месец твърдеше, че я обича и никога няма да я пусне да си отиде. Дали не я задържаше единствено от гордост, за да не помислят хората, че го е напуснала?
Стив освободи китката й, която Джини намусено започна да разтрива, докато той се бореше с издайническите си чувства. Гласът му прозвуча отегчено и малко нетърпеливо.
— По дяволите, Джини! Ще престанеш ли да опяваш? Отговорът ми е все същият — не. Никакъв развод, сладка моя. Мислиш си, че искам да стана жертва на някое друго сладурче, търсещо си съпруг. О, не — веднъж ми стига. Във всеки случай, сега не е най-подходящият момент за още един пикантен скандал. Боя се, просто ще трябва да се примириш с това, че си омъжена. Аз ще реша кога е дошло време пътищата ни да се разделят — поне юридически. Това е. А междувременно, ако си разумна, ще се опиташ да бъдеш дискретна, точно какъвто ще бъда и аз. Така ще е най-добре и за двамата и когато престанеш със сцените си, сама ще се убедиш в това.
Да я бе ударил — Джини хиляди пъти би предпочела тази откровена човешка реакция пред студените му думи с тяхната почти чудовищна логика. Разбира се, всичко трябваше да стане така, както той бе решил. Нейните чувства нямаха значение — като че някога бяха имали! Въпреки това следващите й думи бяха съвсем импулсивни, предизвикани от подтик, който тя не бе в състояние да овладее. Имаше нещо, което тя непременно трябваше да узнае.
Стив я наблюдаваше как напуска стаята с ненакърнена гордост и изправен гръб. Той дори не помръдна, за да я спре, въпреки че с цялото си същество копнееше да го стори. Да тръгне след нея и да я извърне с лице към себе си, принуждавайки я да признае, че подобно на него не си е мислила дори малка част от онова, което каза.
9
Джим Бишоп бе едновременно раздразнен и разтревожен, но както винаги успяваше добре да скрие чувствата си. Независимо от това гласът му звучеше малко по-остро от обикновено и в него имаше нещо повече от онзи безстрастен тон, който така вбесяваше Пако Дейвис.
— Съдейки по изненадващия удар и то в толкова неочаквана посока, те изглежда са по-умни, отколкото очаквахме! Значи сенаторът има уговорена среща с адвокат… за да промени завещанието си, предполагам?
И той, както и Пако, знаеше отговора на този въпрос, който Бишоп остави недовършен. Вместо това замълча и отново запали цигара.
Пако отвърна:
— Предполага се, че ще се срещнат тази вечер. Необичайното бързане е предизвикано от опасение властите да не научат за това и да вземат мерки за предотвратяване на дуела. А ние?
Бишоп даде вид, че обмисля въпроса, облягайки се назад в стола си и съсредоточено наблюдавайки сиво — сивкавите димни кръгчета, които току-що бе издишал. Чувстваше раздразнение — ненавиждаше да бъде изигран от някого.
Пако се наведе напред с внезапно светнали очи.
— Хей, може би Стив трябва да излезе срещу Делери, а? Какво по-естествено от това. Сенаторът е негов тъст, а е добре известно, че Делери обича да убива опонентите си, поради което повечето от мъжете тук са така дяволски уплашени от него…
— Сам, много добре знаеш какво ще стане в такъв случай — рече Бишоп толкова студено, че гласът му накара Пако да потрепери.
— Ами нали това е идеята.
— Не много умна идея. Морган ни е нужен в Куба и то за неопределено време — за толкова, колкото е необходимо. Във всеки случай, ако той участва в дуела вместо Брандън, това ще бъде унизително за сенатора. Не, мисля, че има друг начин да се предотврати този нелеп дуел, без да се прибягва до толкова радикални средства…