— За нещо смешно ли си мислиш? — язвително рече Стив. Пако забеляза, че той отново се мръщеше, този път на храната, която келнерът току-що бе донесъл.
— Не. Просто си се усмихвам, защото съм истински гладен, а това тук мирише дяволски добре!
Какво тревожеше Стив толкова много? Той бе поръчал вечеря, а сега изведнъж, без изобщо да я е докоснал, отмести стола си от масата.
— Тогава няма да протестираш, ако те оставя и с моята порция, нали, приятелю? Аз ще се кача горе, за да взема вана, преди да задоволя… апетита си. Ще се видим по-късно.
Без да обръща внимание на думите му, Пако с безразличие сви рамене.
— Разбира се. Колкото до мен, аз с нетърпение очаквам да видя как Джини ще предотврати този дуел… без нас. Съвсем малко е нужно, аз да бъдат наранени чувствата на един мъж, не мислиш ли? — Усмивката на Пако разкри ослепително белите му зъби. — За мен ще бъде истинско удоволствие да видя лицето на сенатора, когато го пратят в затвора!
Пако тактично не спомена името на Соня Брандън, заради която бе започнало всичко това и която, както бе подочул, преди време имала връзка с приятеля му. Стив никога не бе споменавал за това, но той не се отличаваше с особена приказливост. Въпреки това Пако остана замислен още дълго след излизането на Стив. След всичките тези години на съобразяване с обществения морал какво бе накарало Соня Брандън да се реши на любовна среща с мъж с несъмнената репутация на донжуан, при това точно под носа на съпруга си? Тя или бе глупава, или се превръщаше в жертва на машинации, насочени срещу съпруга й. Бишоп без съмнение не изключваше подобна възможност.
Джини, която трескаво се опитваше да съсредоточи вниманието си върху нещо, различно от непреодолимата пропаст между нея и Стив, също бе озадачена. В цялата тази работа имаше прекалено много странни съвпадения. Защо мъж като Андре Делери — безспорно красив и привлекателен млад човек — внезапно ще реши да ухажва много по-възрастна от него жена, която отгоре на всичко е женена? Делери не криеше, че харесва Джини. Тя не си го въобразяваше просто така, от суетност. Той не можеше да знае, че госпожа Морган е срещала много по-изкусни ласкатели и ухажори от него. И неочаквано Делери бе насочил вниманието си към Соня. Защо? И защо вместо търпеливо да изчака подходящ момент, той бе действал така очевидно прибързано? Ами Соня?
Баща й все още не се бе върнал и въпреки внезапното главоболие, което я измъчваше, Джини реши да потърси Соня. Нищо, че мащехата й все още бе напълно съсипана. Тя трябваше да се изправи лице в лице с действителността и да бъде накарана да осъзнае, че ако останеше в истеричното си състояние, това не би й помогнало особено.
Защо не искаше да погледне фактите в очите и да си даде сметка за истинското значение на случилото се. Може би, каква ирония, те дори можеха да спестят подобно изживяване другиму.
— Разбира се, че никога не съм давала съгласието си за среща с него! Как можа да си го помислиш? — Седнала в леглото, Соня представляваше окаяна гледка с мокрото си от сълзи, подпухнало лице, но Джини безмилостно я обсипваше с въпроси.
— Не исках да кажа това, но не разбираш ли, че трябва да говориш за случилото се и да измислиш някаква история, която… която да ти помогне да се измъкнеш от тази неприятна ситуация? Всичко, което знаеш, е да плачеш…
— Ох! — укорително извика Соня и отново захлипа. — Колко си безчувствена! Никога не те е било грижа за… за обществените норми или за чувствата на другите, или… или…
— Това е без значение в случая — рече Джини опитвайки се да произнася думите с равен глас. — Искам да ти помогна. Престани, Соня, и съвсем подробно ми разкажи какво се случи. Може би ще съм в състояние да ти помогна, ако успея да поговоря разумно с него.
Отне й доста време да изкопчи цялата история от разстроената жена, която изглеждаше готова да прехвърли вината върху заварената си дъщеря. Все пак, когато Соня завърши разказа си, Джини вече й вярваше. Толкова типично за нея бе да направи точно това, което бе сторила. Да се радва на флирта, без да си го признава, и да се окаже неподготвена за последствията. Но не това беше проблемът в цялата тази поредица от събития. Андре Делери бе елементът от пъзела, на който не можеше да намери място.
По дяволите, отчаяно си помисли Джини, защо му трябваше на Стив да я въвлича в поредната караница, преди още да бе успяла да сподели с него вече почти оформените си подозрения? Защо отново бяха започнали със скандалите на публично място? Тя стисна очи от внезапната болка, нахлула в главата й като предупреждение. Да, искаше й се подобно на Соня да можеше да заплаче. Трябваше й нещо, в което да вярва, изпитваше желание да се блъска в стената, която я обграждаше, да изкрещи високо. Разбира се, не стори нищо подобно. Както бе обещала на Стив, тя щеше да го прогони от мислите си и да се държи като учтива непозната. Щеше да се справи, както неведнъж в миналото. Й никой… никой нямаше да узнае за болката й, а не след дълго тя щеше да утихне, оставяйки я истински свободна.