— Да?
Прислужникът прочисти гърлото си, покашляйки се.
— Тук е… това е… истината е, че не зная какво да правя. Не сте ми казал, че очаквате посетители, но младата дама е… хм… тя е изключително привлекателна, господине. А и говори френски. Тя каза…
— Няма значение. Ще чуя от самата нея онова, което ти е казала. Била изключително привлекателна, а? В твоите уста, Жан Батист, тези думи са истински комплимент. Дамата в малкия салон ли чака?
— Да, господине. Позволих си да предложа на младата дама чаша шери. Казах й, че може да се върнете доста късно, но тя настоя да ви изчака.
— Така ли? — Устните на Делери леко се изкривиха, докато той се чудеше на какъв да се престори — раздразнен, отегчен или приятно изненадан. Жени! Винаги бяха пълни с малки хитрини. Но той нямаше представа коя от тях би дръзнала посред бял ден да посети в апартамента му мъж с неговата репутация, при това съвсем сама. Освен ако „дамата“ не спадаше към една опреде лена категория жени. Умишлено печелейки време, той свали сакото си, разкопча жилетката и я подаде на прислужника, който бе възвърнал обичайното си каменно изражение. В края на краищата това бе неговият апартамент. Делери се чувстваше удобно тук и в случай че непознатата го заинтригуваше, щеше да я накара и тя да се почувства по същия начин.
Андре Делери се поколеба за секунда, преди да нареди на Жан Батист да му приготви по-голяма вана.
— Увери се, че има допълнително кърпи и благоуханен сапун. Ако не си тръгне, дамата ще се присъедини към мен.
Жан Батист наведе глава, подавайки на господаря си чаша бяло вино за подсилване. Не че той имаше нужда от това — господин Делери наистина бе рядко мъжествен.
В един горещ летен следобед Жан Батист бе видял господаря си да обладава три жени една след друга. Той наблюдаваше как Андре Делери прекосява тясното антре с грациозната си походка и отваря вратата към малкия салон.
Чакането бе започнало да става почти непоносимо, когато приглушени гласове зад вратата я предупредиха за появата му. Джини не можеше да остане седнала. Столовете в малкото помещение бяха прекалено тесни за стилната й вечерна рокля, а и самият факт, че бе тук, я изнервяше.
Но когато при шума от отваряне на вратата Виржиния се извърна, във вида й нямаше и следа от вълнение.
— Господин Делери, колко чудесно от ваша страна да се появите без предупреждение — Младата жена му протегна облечената си в ръкавица ръка, а гласът й прозвуча студено и равно.
Делери не можа да скрие изненадата си от това да я види тук. За един кратък миг очите му се присвиха преценяващо като на истински покерджия.
— А аз, госпожо, не мога да повярвам на късмета си! — Отвърна той също на френски. Целуна протегнатата й ръка, задържа я и добави язвително: — Мога ли да отгатна защо сте дошла, или… само да се надявам? — Докато изричаше това се питаше дали тя ще изиграе сцена на раздразнение. Госпожа Морган наистина бе най-вълнуващата жена, която бе виждал — циганка с огнени коси и страстна, подлудяваща уста.
Предусещайки намеренията му, Джини дори не понечи да освободи ръката си, въпреки че за момент, когато мъжът направи опит да я притегли към себе си, й се прищя да избяга.
— Господин Делери, дойдох тук, за да поговоря с вас за… моята мащеха. Както навярно сам се досещате, напоследък ние с нея не се разбираме особено добре. Но въпреки това мразя да я виждам в състоянието, в което се намира в момента. Кажете ми — гласът й умишлено потрепери — истина ли е? Нали не сте имали уговорка… срещнали сте се случайно? Бедната Соня се кълне в това и аз съм си обещала да направя всичко възможно, за да убедя баща ми да приеме този факт, преди вие двамата да се срещнете на глупавия си дуел! И, разбира се, от кого другиго бих могла да науча истината, освен от вас? Отначало имах чувството, че мога напълно да разчитам на вашата искреност и дори сляпо да ви вярвам, защото… защото вие не си правите труда да се преструвате, нали?
Гласът му прозвуча закачливо, въпреки че очите му я гледаха замислено.
— А аз, прекрасна госпожо, мога ли и аз да очаквам пълна откровеност от вас? Това ли е всичко, за което сте дошла?
— Ами… — умишлено провлече Джини, след което кратко и нервно се изсмя — разбира се, че ще бъда откровена… обикновено съм честна, освен ако не открия, че другите не са. Искам да разбера за Соня. Тя винаги е била толкова… толкова сериозна и здравомислеща, винаги ме е критикувала за презрителното ми отношение към нормите за приличие и, разбирате ли, това, което се случи този следобед, просто изглежда невъзможно. Както и дуелът. Баща ми е толкова твърдоглав!