— Надявам се, че не съм ви разстроил прекалено. А и кой знае? Никой не е съвършен, може пък да не улуча.
— Или може да не пристигнете на уговореното място.
Делери не можеше да не се възхити на дързостта й. Срещу себе си имаше една истинска жена и той я желаеше!
— Ако това е предупреждение, благодаря за проявената загриженост. Ще очаквам следващата ни среща.
— Аз също — с равен глас отвърна Джини.
Риск печели, риск губи — не бе ли станало точно така? Въпреки че Андре Делери отрече всичките й обвинения, Джини имаше тревожното чувство, че я бе надхитрил. Най-вече с това, че остана джентълмен до края. Но тя бе длъжна да се опита да направи нещо — не само заради Соня и сенатора, но и заради самата себе си. Струваше й се немислимо да остане в стаята си, отчаяно кръстосвайки между четирите стени. От друга страна, не можеше да не си представи реакцията на Стив, в случай че тя бе успяла да предотврати дуела.
Трябва да престана да си губя времето с догадки за неговите реакции — унило помисли Джини. — Всичко между нас вече приключи. Най-накрая.
Внезапно пробождане извика в очите й сдържани досега сълзи, въпреки че тя се опитваше да убеди сама себе си, че просто съжалява за изгубеното време. Как не бе разбрала, че двама толкова упорити и твърдоглави хора като нея и Стив, не биха могли да водят живота на някоя нормална съпружеска двойка? Единствената истинска връзка помежду им бе влечението на плътта — не ги свързваше нито разбиране, нито истинска близост, родена от доверие и чувство за взаимност. „Ах! — мислеше си тя. — Защо продължавам да се измъчвам, мислейки отново и отново за това? Този път наистина ще си изградя нов и различен живот по свой вкус. Повече няма да се интересувам от това какво прави той. Само веднъж да ме остави на мира!“
Не се изненада, когато на излизане от дома на Андре Делери, забеляза зад себе си Джим Бишоп в едно доста опърпано бъги.
— Наистина не е съвсем безопасно за млада и привлекателна жена като вас да се разхожда сама по улиците на Ню Орлиънс — строго рече той. — Не, говоря сериозно, госпожо, държа да ви откарам до там, накъдето сте се запътила. Настоявам също да не се намесвате… моля ви, бъдете уверена, че дуелът между вашия баща и господин Делери няма да се състои — аз все още имам известно влияние в някои среди. А сега, нека поговорим за завръщането ви в Мексико…
Почти без да й даде възможност да се възпротиви, сухият, лишен от емоции глас продължаваше да руши аргументите й с желязната логика на своите. Не бе ли искала да се върне при децата си, преди те да са я забравили? Знаела ли, че дон Франсиско трябвало спешно да замине за Куба и че Роналдо бил извикан, за да поеме грижите по хасиендата? Младата му невеста щяла да бъде много самотна без нейната компания.
В крайна сметка Джини замълча, оттегляйки се сред мислите си, скрита зад маската на студено безразличие. Не, тя нямаше да му достави удоволствието да попита какво бе мястото на Стив в неговите планове, каквито и да бяха те този път. Тя вече нямаше грижа за Стив — сам той недвусмислено й бе дал да го разбере.
11
Независимо от клюките и скандалите човек трябва да държи главата си изправена, като че нищо не се е случило. Това е единственият правилен начин на действие. Дори слуховете по твой адрес никога да не заглъхват, никой не може да бъде напълно сигурен в тях. Трябва да се усмихваш и разговаряш с приятелите си и да не отхвърляш нито едно предложение. Всичко трябва да изглежда нормално, въпреки че не е.
Вечерта, когато се върна от града, копнеейки единствено за уютното легло и студен компрес на челото, Джини се изуми, че вижда Соня. Ето че отново седеше с нея и сенатора в операта и усещаше вперените в тях погледи. Как Соня понасяше това? Въпреки че Джини не беше особено привързана към мащехата си, тя не можеше да не се възхити на куража и силата й тази вечер. В същото време Соня оживено разговаряше с мъжа си, като че ли между тях не се бе случило нищо.
— Защо да лицемерим, след като всички вече знаят за случилото се?
Джини избухна, когато й бе съобщено, че плановете им за вечерта не се променят — щяха да ходят на опера, а след това както обикновено — на бал.
— Каква полза да се преструваме, когато и без това всичко се руши? — казваше тя, като имаше предвид себе си и Стив. Наистина нямаше никакво желание да го среща отново, не и преди да е успяла да се възстанови напълно.
За нейна изненада, сенатор Брандън прекъсна разпалените й протести с необикновено твърд и суров глас: