— Поне веднъж, Виржиния, ще направиш точно това, което аз ти казвам, дори и да не разбираш защо. Между нас, южняците, има неписано правило, наречи го етикет, ако искаш. Ние не развяваме мръсните си ризи на показ, независимо какви са истинските ни отношения.
При тези думи той погледна сурово Соня, с нейното бяло, изопнато като пергамент лице. После продължи:
— Няма нужда някой друг да знае за това. За пред останалите сме задружно семейство — ясно ли е?
— Стив знае ли? — с негодувание извика Джини. — Той не е човек, който ще тръгне да се съобразява с някакви си правила — прави онова, което си е наумил! Сигурна съм, че ще предпочете да забрави за излизането ни тази вечер.
— Съпругът ти ще бъде там — отсече сенаторът. — Независимо от проблемите ви, вярвам, че ще спазвате благоприличие и ще се държите достойно.
Точно така, достойно — вбесена си мислеше Джини, докато чувстваше как гърбът й се схваща. Къде беше Стив сега, докато тя седеше тук съвсем сама — абсолютно олицетворение на пренебрегнатата съпруга? Не, тя няма да се примирява повече с това — дори и ако баща й се дуелира тази нощ, тя няма да продължава да стои тук, изложена на любопитните погледи, и да се преструва, че всичко е наред. Ще си тръгне в антракта.
Веднага щом лампите светнаха, Джини понечи да си тръгне, но неочаквано вратата на ложата се отвори и младата жена замръзна на място. Веднага щом разпозна Стив, очите й засвяткаха застрашително. Достойно и благоприлично ли? Ако той не можеше да се държи така, защо тя трябва да го прави? Тъй като Стив бе онзи, който категорично се противопоставяше на развода, тя дяволски бързо щеше да го убеди в обратното. Трябваше само да се държи по възможно най-отвратителния начин. Нека го преглътне, ако може!
Баща й и Соня бяха извърнали погледи към тях. Стив, застанал малко встрани, за да държи вратата отворена, поднасяше обичайните си учтиви извинения:
— Извинете ме за закъснението, но една карета беше задръстила пътя и трябваше да заобикаляме. Мога ли да ви представя госпожа Дос Сантос и бащата на съпруга й, дон Игнасио дос Сантос. Те са от Куба, въпреки че дамата и аз се познаваме почти от деца…
За няколко секунди, докато траеха формалностите по запознаването, Джини се почувства замаяна. Объркани, несвързани мисли се бореха в главата й, отнемайки й дар слово. Без да съзнава, тя се представи на двойката — доня Ана, със самодоволно усмихнатото й лице, и високия мършав мъж, нейния свекър. На лицето й бе замръзнала престорена усмивка, докато Стив внимателно разместваше столовете, отваряйки си място между Джини и Ана. Дон Игнасио седна от другата страна на Соня. С присъщото си лукавство Стив се бе подсигурил, че Джини няма да прави сцени, за да не изглежда смешна и достойна за съжаление — горката онеправдана съпруга! Не — със злорадство си мислеше тя — няма да му доставя това удоволствие. Ще му покажа, че мога да бъда същата лицемерка и интригантка като него. Ще измисля как да му отмъстя! Ще видим тогава кой е по-голям глупак!
Джини се наведе през Стив и с престорено сияйна усмивка заговори изненаданата Ана, осезаемо усещайки пръстите на Стив върху лакътя си.
— Наистина съжалявам, че нямахме достатъчно време да си поговорим за миналото. Проява на нехайство от страна на Стив е да не ви доведе на някое от многото отегчителни забави, които трябва да посещаваме, откакто сме тук. Но разкажете ми за живота си, откакто се видяхме за последен път. Съпругът ви…
Ана присви пълните си устни, забила поглед в скута си, и плахо отвърна:
— Аз… за нещастие, госпожо, аз съм вдовица. Съпругът ми загина при злополука по-малко от година след сватбата ни — тъжно въздъхна тя и погледна Стив. После тихо продължи: — Трябваше да замина — толкова много спомени! Плантацията ни е огромна и се нуждае от много хора, които да я поддържат, но свекър ми, който е толкова мил човек, настоя да бъде управлявана само от надзирателя му и някакъв негов братовчед. Ето така се озовахме тук. Ню Орлиънс винаги е бил един от любимите ми градове. Спомням си, че като младо момиче идвах веднъж, а по-късно с мъжа ми прекарахме тук медения си месец.
Каква талантлива артистка се оказа тя — гневно си мислеше Джини, докато думите на младата жена увиснаха във въздуха без отговор. Стив се обади, сякаш току-що му бе хрумнало:
— Хайде да сменим темата. Все пак Ана е дошла тук, за да забрави мъката си.
Предател! Джини изпитваше желание да издере лицето му, но вместо това се облегна на стола, като сви рамене, надявайки се, жестът й да изрази убийствено безразличие.
— Но, да, разбира се. Какво ще кажеш, защо този път ти не избереш за какво да си бъбрим, скъпи? Ако изобщо трябва да водим някакъв разговор — само и само, за да покажем на всички тези сплетници, обърнали театралните си бинокли към нас, колко очаровани сме от компанията си.