— Не смяташ ли, че това, от което си се отървала, скъпа, щеше да зависи от твоето поведение?
Тя сдържа дъха си, като се чудеше с какво този мъж я привлича така неудържимо. Когато той я докосваше, през цялото й тяло преминаваха горещи вълни, съсредоточаващи се в слабините.
— Мисля, че никой от двама ни не беше готов тогава. Аз бях твърде покварена за теб, нали? Нямах истинска представа какво означава една женитба. Твърде много неща не знаех.
— А сега си мислиш, че знаеш, така ли? — подразни я той, докато Ана нервно облизваше устните си.
— Е, още се уча! Намирам го много интересно. Разбира се, ако имам добър учител! — с престорена скромност каза тя.
След края на мимолетния си брак доня Ана бе имала твърде много подобни „учители“ — сред тях бе дори собственият й свекър, който, за щастие, не беше ревнивец, а много щедър мъж. Естествено тя нямаше намерение да разкрива това пред Естебан. Нито пък факта, че случайно научавайки за пребиваването му в Ню Орлиънс, предварително бе планирала срещата си с него. Всъщност тя бе убедила дон Игнасио да отложат заминаването си за Куба, за да осъществи онова, което си бе наумила — да привлече вниманието на Естебан. Фактът, че той имаше съпруга, ни най-малко не я притесняваше. Тя просто не можеше сдържи тържествуването си над същата тази жена, която някога се бе държала толкова презрително с нея, и която се беше омъжила за Стив, измъквайки и го изпод носа. Не, Ана никога нямаше да й прости това. Радваше се на отмъщението си и смяташе да продължава да му се наслаждава, докато напълно я отстрани от пътя си. Вече беше успяла да го заинтригува достатъчно, така че той бе започнал да говори за евентуално заминаване с нея за Куба. Ана мислеше, че това наистина би й харесало.
Ех, да можеше всичко да свърши по-бързо! Въпреки трещенето на музиката в ушите й, Джини осезаемо чувстваше ледената стена, отделяща я от онези двамата — Стив и тази кучка Ана. Главите и раменете им нежно се допираха, докато двамата съсредоточено си шепнеха нещо. Не че това имаше някакво значение за нея, просто искаше да се махне от тук. Цялата й предишна ярост и страст се бяха стопили, остана й само чувството на ужасяваща празнота.
Нека бъдат заедно — нека Ана го запази за себе си, докато може! И, господи, нека тази вечер свърши по-скоро!
През последния антракт тя изнесе много добро представление, навеждайки се към дон Игнасио, за да завърже разговор с него, като по този начин му предостави прекрасната гледка на дълбокото си деколте. Той и сенаторът отидоха да донесат нещо разхладително за дамите и се върнаха с шампанско в тънки кристални чаши, които заплашваха да се счупят всеки момент, и дон Игнасио, уж случайно, смени мястото си като се озова от другата страна на Джини.
Ах, как изкусно умееше да флиртува тя! Предоставяше й се чудесна възможност да обърне гръб на Стив и да се престори, че за нея той изобщо не съществува. Дон Игнасио беше много доволен, виждайки вече позамаяната от шампанското Джини да грее от престорено щастие.
— Шампанско в кристални чаши — как се сетихте, господине! Обичам шампанско, дори и когато ме прави малко глупава!
— Та вие съвсем не сте глупава жена, госпожо! Всъщност мога да кажа, че сте най-умната жена, която някога съм срещал!
Получава се много опасна комбинация — интелигентност и красота, ако позволявате на един възрастен мъж да ви говори така.
— Но, дон Игнасио, вие съвсем не сте възрастен! Сигурна съм, че не съм първата, която ви го казва. Винаги съм се чувствала много по-удобно в компанията на зрели мъже!
Дон Игнасио, който си бе представял съпругата на Стив Морган като типичната американка — самоуверена и необщителна, бе приятно изненадан. Не можеше да си обясни защо съпругът й я пренебрегва заради Ана, която беше симпатична, но в никакъв случай не можеше да се каже, че е красавица. Защо мъж, известен в Мексико като Естебан Алварадо, сгоден някога за Ана, я ухажваше така открито, пред очите на съпругата си? Може би я наказваше за лошото й поведение, отвръщайки на удара с удар?
Нищо от това, което си мислеше дон Игнасио, не пролича в присвитите му очи или по мършавото му, набръчкано лице. Той беше мъж, свикнал да получава онова, което искаше, и строеше захарната си империя, твърдо решен да я запази непокътната. Беше сигурен, че ще успее да спечели нещастната госпожа Морган, достатъчно беше да го поиска. А колкото до Ана…
Като си помисли за нея, той не можа да сдържи нетърпеливата си въздишка. Лично той бе преценил, че Ана е подходяща съпруга за по-малкия му, буен и невъздържан син Алонсо. Тя беше девствена — безспорно добра партия, като се има предвид, че беше и отлична ездачка — Алонсо настояваше бъдещата му съпруга да притежава това качество. Но, уви, семейният живот не бе успял да го укроти и той загина по време на езда, оставяйки Ана вдовица, която копнее да бъде утешена.