— Не-е-е!
Защо Соня беше толкова истерична?
Джини се опита да се повдигне на крака, въпреки че тълпата я притискаше от всички страни още по-силно, но дон Игнасио, все още коленичил до нея, здраво я държеше с треперещите си ръце.
— Не, госпожо, моля ви, не гледайте! — във вълнението си, той бе заговорил на испански. — Господи, надявам се, че това не беше предназначено за мен. Ако не бях се навел точно тогава…
— Кой? — извика тя, като се опитваше да се освободи от ръката му. Отговорът дойде от един човек от тълпата:
— Боже мой, сенатор Брандън… убили са сенатора Брандън!
12
Дълго след като всичко бе свършило Джини продължаваше да се движи като марионетка, без да може да произнесе нито дума. Чувстваше се почти като в ония мъгляви, безрадостни дни, когато бе съпруга на Иван и се казваше принцеса Сарканова, и когато опиумният пашкул, в който беше обвита, й спестяваше голяма част от неприятностите в живота. Тя покорно бе взимала предписаните й успокоителни, мислейки, че лекарствата съдържат само малко лауданум. От няколко дози нищо няма да й стане — имаше толкова много неща, които се опитваше да забрави.
Дочула беше доктор Мадок да казва, че баща й не е мъртъв, а много тежко ранен, че ще се нуждае от целодневни грижи и че дори и да успее да се възстанови, ще трябва да се примирят с мисълта, че може никога повече да не се изправи на крака. Мащехата й, почти обезумяла от тревога и угризения, бе изпратена в леглото си, като преди това беше изпила конска доза от еликсира на добрия доктор, за да може да заспи.
Джини беше изслушала също и неясните обяснения на дон Игнасио — как той, поради прореволюционните си възгледи, бил човек с много врагове в Куба… Колко странно й се струваше, че този представителен възрастен човек може да бъде революционер!
— Трябва да разберете — притежавам няколко огромни захарни плантации. Две от тях, управлявани от синовете ми, се намират в райони, които са в ръцете на бунтовниците. Така че естествено…
Изразителните жестове на ръцете му правеха по-нататъшните обяснения излишни. Очевидно дон Игнасио беше практичен човек, който възприемаше политиката, налагана му от обстоятелствата. Не подлежеше на съмнение и това, че някои хора искаха да го премахнат от пътя си за назидание на всички, които споделяха възгледите му. Господин Дос Сантос беше сигурен, че куршумът е бил предназначен за него.
— Няма да ми е за първи път — вече се опитаха да ме убият, и то два пъти — в Куба, и това отчасти е причината да бъда тук вместо във Флорида, където се водят открити борби между двете групировки. Ако не беше вашият шал… ах, наистина много съжалявам, че баща ви се оказа точно зад мен, за нищо на света не бих изложил на опасност друг човек.
— Но откъде бихте могъл да знаете? Баща ми ще се възстанови, сигурна съм в това. Той е силен, здрав мъж — не чухте ли, че и докторът го потвърди?
Да, тя беше направила всичко, което се очакваше от нея — дала беше нужните отговори, но Стив не беше на същото мнение. След като нежно се бе погрижил за безопасността на скъпата си Ана, той почти грубо издърпа Джини от леглото на Соня.
— Трябва да поговоря с теб, Джини! — гласът му звучеше безкомпромисно, но поради тъмнината в стаята тя не можеше да види очите на мъжа си, нито пък по израза на лицето да прочете мислите му. Дори не бе сигурна, че ще поиска да го погледне отново.
— Нямам какво повече да ти кажа. Ти ясно показа как стоят нещата между нас.
В опитите си да се да се освободи от ръцете му тя ги усети да се сключват още по-здраво — държеше я така, сякаш беше престъпница, хваната на местопрестъплението. Тя усещаше какви огромни усилия полага Стив, за да контролира гласа си. Двамата почти едновременно забелязаха лъча светлина, който подобно на сабя пронизваше сумрака откъм полуотворената врата на Соня.
Тази сабя сега стои помежду ни — помисли си Джини, като с негодувание повдигна глава. Стив изсъска през зъби:
— По дяволите, Джини, можеше да бъдеш на неговото място!
— А ти би ли искал това? За теб щеше да е много удобно, не мислиш ли?
Той пусна ръката й и младата жена срещна мрачния му, навъсен поглед.
— Не, определено щеше да бъде дяволски неудобно, защото ако те бяха убили, щеше да се наложи да отложа заминаването си за Куба. И поради същата причина не желая повече да се излагаш на опасност — господин Дос Сантос, на чието внимание се радваше толкова много, е опасен човек, скъпа моя.
Джини беше доволна, че най-сетне го е принудила да смъкне маската на фалшива загриженост от лицето си. Спри — присмиваше се умореният й мозък — бързо прекрати това, преди настроението му да се е променило и отново да те е сграбчил в ръцете си.