В своето объркване бедната жена остави вратата полуотворена и почти се затича по коридора, сблъсквайки се с висок, забързан мъж, който излизаше от стаята на сенатора.
Преди монахинята да успее да разбере кой е това, Стив Морган неволно изруга, след което измърмори някакво неясно извинение. Беше в ужасно настроение и, както винаги, обект на яростта му бе Джини, която през последните три дни много успешно избягваше разговорите с него. Стив бе твърдо решен тази вечер веднъж за винаги да изяснят отношенията си. Каква игра, по дяволите, си мислеше, че играе тя! И къде бе сега?
Това беше въпросът, който изръмжа срещу уплашената като заек монахиня, която го гледаше с увиснала от ужас уста.
— Къде, по дяволите… Извинете ме, сестро, имате ли представа къде е жена ми?
Сестрата, изведнъж забравила всичко, което прилежно бе научила на английски, започна да заеква на френски:
— Госпожа Брандън, приятелката й, ме помоли…
— Бихте ли предали на жена ми, че искам веднага да разговарям с нея? Кажете й също, че ако се крие, ще я намеря на всяка цена!
С навъсено като облак лице той закрачи нататък и влезе в стаята на Соня, където бе посрещнат от нея с остър вик:
— Ти, ах ти, чудовище, как смееш да се появяваш в спалнята ми, след като си бил с онази… с онази повлекана! Какво правиш тук! Как успя да избягаш!
Госпожа Пруе вдигна ръце от отчаяние — от всички хора на света той бе най-неподходящият свидетел на тази сцена, разиграна от бедната й приятелка, която очевидно се бе пренесла някъде в миналото. За първи път в живота си, Аделин Пруе не знаеше какво да прави.
— Какво, за бога, имаш предвид? — Стив безцеремонно затръшна вратата след себе си и студено се втренчи в разстроената Соня. От очите й, отворени все по-широко в напразни опити да прочетат израза на лицето му, рукнаха сълзи и тя изхлипа:
— Как можеш да ми говориш по този начин? Мислех, че ме обичаш, а ето че си се наврял в нейното легло! И нея ли прелъсти?
Тя бе замръзнала в една поза и сякаш изобщо не осъзна намесата на госпожа Пруе.
— Най-добре е да си тръгнете веднага. Както виждате, загубила е представа за реалност — мисли си, че е във времето, когато през войната вие…
— Боже мой! — тези думи Стив изрече по-тихо, все още взрян в Соня — жена, за която отдавна не си бе спомнял. Беше свикнал да я възприема само като съпругата на Брандън и мащехата на Джини, а ето че сега тя отново го гледаше със своите бледосини очи, в които се четяха познатият ужас и копнеж.
През цялото време госпожа Пруе слушаше разговора им, но Соня като че ли беше забравила за нейното присъствие. Тя продължаваше да плаче, докато очите й се зачервиха от сълзи. Все още не можеше да повярва, че той е при нея — да дойде така дръзко в стаята й посред бял ден, при положение че все още бе под арест — дали очакваше от нея да го зашити? Какво искаше? Тя не успя да сдържи тръпката, разтърсила цялото й същество при вида на високото му мускулесто тяло, потръпващите ноздри и дълбоките сини очи, които сега я наблюдаваха втренчено.
О, господи — мислеше си тя, — защо този човек има такава власт над мен? Защо така непреодолимо го желая?
Той обаче грубо прекъсна истеричната й тирада:
— Виж какво, Соня, слушай ме много внимателно! Има нещо, което трябва…
Тя не желаеше да слуша повече лъжи. Не, те нямаха значение. Единственото важно нещо беше, че той е тук и че я желае — нали винаги й го беше казвал? Искам те, сладка Соня. Не ти ли е достатъчно това?
Би трябвало да й стига, ако това бе всичко, което можеше да очаква от него. Уилям си беше отишъл, а ето че той — нейният любовник — беше тук, при нея. Та нали самата Аделин я беше посъветвала да се забавлява, докато все още можеше.
В действителност Соня съвсем беше забравила за присъствието на Аделин Пруе, тъй като цялото й внимание бе погълнато от него — капитан Стивън Морган, който без униформа изглеждаше унищожително красив в добре ушитите си цивилни дрехи. Той й говореше нещо, но Соня го прекъсна с дрезгавия си от плач глас:
— Не, не искам да слушам повече! Нищо няма значение, чуваш ли ме? Защо продължаваш да стоиш там? Преди нямаше нужда от подкана, особено в нощта, когато насила ме прелъсти! Какво те възпира сега? Не съм ли по-красива от нея? Виж, моята кожа е по-бяла…
— За бога, Соня, престани! Не съм дошъл да те изнасилвам. Ще ме изслушаш ли, по дяволите?
Когато Соня понечи да разкъса нощницата и да разкрие гърдите си, Стив направи грешката да хване китката й. С нежност, която го изненада, жената го прегърна с двете си ръце и спусна голите си крака на пода, очевидно възнамерявайки да стане.