Както и да е, нямаше никакво значение. Прекалено много я мързеше, за да мисли. Опиваше се от прегръдките на водата, от ласките на косата си, плуваща свободно около голите й рамене.
Косата й е като буен поток от най-чистата разтопена мед. Веждите — за разлика от блестящото й, свежо като праскова лице — са черни и извити, в унисон с леко издължените й очи. А те са зелени — досущ като смарагдите, които носи понякога. Устните й подлудяват мъжете — те искат да ги целуват, и целуват, за да се уверят, че удоволствията, които обещават, са истински.
Всички тези мисли минаваха през главата на мъжа, който я наблюдаваше, застанал неподвижно в сянката на дърветата. Той я бе гледал и преди, също така незабележим, както днес, но никога не бе очаквал да я види в естествената й голота. Жените от неговото поколение и по-специално онези от тях, които наричаха себе си „дами“, не събличаха дрехите си така безсрамно, за да се къпят съвсем голи на открито. Нито пък тичаха босоноги и полуоблечени из гората, за да открият усамотено място като това. Сякаш, бе доловила призива му. Бе усетила неговото желание. Ако това беше древна Гърция, би я взел за богиня — толкова красива, че можеше да изкуши и самия Зевс. При тази мисъл, устните му леко се изкривиха. Не, той не бе повелител на боговете, а обикновен смъртен. Но въпреки това беше по-подходящ за нея от спътника й и който с положителност не й бе съпруг. Внимателно беше проучил Андре Делери, и реши, че той не би могъл да представлява интерес за нея. Както му подсказваше интуицията, те двамата пътуваха заедно по-скоро за удобство, отколкото по други съображения. Не след дълго щяха да се разделят. Още по-добре, защото от първия миг, в който зърна тази жена, бе очарован от нея. Още тогава разбра, че ще направи всичко, за да я има — ако трябва, ще обиколи целия свят, за да изпълни и най-незначителното й желание. Но в същото време инстинктът му подсказваше, че ако тя заслужава да бъде завоювана, той ще трябва и да я задържи, а за тази цел трябваше да я научи да го обича — това бе единственият начин да задържиш жена като Женевиев Реми.
15
Джим Бишоп беше ядосан. Всеки друг мъж на негово място — мислеше си Пако Дейвис — би изпаднал в ярост. Ала Бишоп само палеше цигара след цигара и барабанеше нервно по масата, докато Пако, съвсем не на място, започна да си подсвирква. Джим Бишоп го погледна укорително и като прочисти гърлото си, каза:
— Сигурен ли си, че не си пропуснал нещо?
Пако го погледна обиден:
— Как бих могъл? Много съм привързан към Джини, а освен това й дължа живота си. Не, търсих я под дърво и камък? Изчезнала е, дори без да остави бележка. Прислужницата й изпаднала в паника. Беше останала, за да приготви багажа и каза, че се наложило господарката й да направи още някакви покупки — една шапка, която преди това поръчала и трябвало да отиде да вземе.
Пако дочу нетърпеливата въздишка на Бишоп и мислено сви рамене. По дяволите, какво пък, щом Джини искаше да започне всичко отначало, защо да не го направи. Може би междувременно щяха да намерят някакво разрешение. И тъй като беше искрено привързан към Джини, Пако силно се надяваше чувството му да го лъже.
Той търпеливо продължи разказа си, въпреки че Бишоп изглеждаше разсеян.
— Джим, проверих всичко, всяка възможност. Как мислиш? Шапкарката не я е виждала. Никой, който я познава, не я е срещал. Каза ми да се уверя и да не разтръбявам изчезването й. На един мой далечен познат му е отнело доста време, докато открие, че една жена, отговаряща на описанието на Джини, е искала да си купи билет за Вера Круз. Разпитвал за нея на всяко пристанище, но всички съвсем бегло си спомнят, че я видели някъде…
— Делери. Нека се върнем към Делери. Андре Делери е напуснал Ню Орлиънс точно в същия ден, в който изчезва жената на Стив. Къде е заминал той?
— Във Франция, по бизнес — така е казал на приятелите си. Казват, че планирал това пътуване отдавна. Разбира се, корабът спира на много места, включително и в Куба. Смяташ, че той отива там, вместо във Франция, така ли?
Сякаш не чул последните думи на Пако, Бишоп замислено отвърна:
— Знаем, че този Андре Делери не е глупав човек. Почти сме сигурни, че парите, които харчи с шепи, са с испански произход. Печели ги, като премахва някои неудобни за кубинците хора. Разбира се, той много често се дуелира — твърде темпераментен мъж, нали? Ето това ни разколебава. Случаят със сенатор Брандън ме навежда на мисълта, че той с положителност е разбрал, че приятелят ни сенатор Уилям Брандън се е готвел да финансира едно авантюристично пътуване до Куба с активното участие на някои богати кубинци от Съединените щати. Това лесно може да се провери — тези кубинци непрекъснато се шпионират помежду си. Но Делери, който е от френско потекло… Сигурно работата му е свързана с много пари.