Тя беше обърнала лицето си към него и настоятелно очакваше отговор. С мъка сдържайки гнева си, Стив й отговори кратко:
— Всичко ще изглежда по-добре, когато пристигнем. Ужасно е да правим любов в тази миша дупка, особено пък когато сме заобиколени от толкова ентусиазирани придружители!
— Но ако войниците не бяха с нас, щяхме да изглеждаме много подозрително — все едно, че не се страхуваме от бунтовниците, защото им симпатизираме. Моля те, не оставяй да забележат, че си раздразнен, Естебан, иначе ще си помислят, че…
Гласът й изведнъж стана престорено срамежлив и тя се усмихна притеснено. Изпитваше огромно желание да види израза на лицето му, докато той мърмореше:
— В края на краищата, те все още мислят, че сме младоженци и цялото ти внимание е насочено към мен. Така е, нали? Затова ли си толкова ядосана — защото не можем да се любим както трябва?
— Та нима това не е основателна причина?
Стив се опита да я успокои, защото беше длъжен да го направи, но по принцип не бе особено търпелив. Мислите, които го занимаваха в момента, не бяха от най-приятните, защото бяха свързани с Джим Бишоп. По дяволите този Бишоп с неговите перфектно измислени планове! Напоследък все изникваше нещо непредвидено, което с един замах пращаше всичко по дяволите. А на Стив се падаше честта да търси начини да се справи с положението. Беше планирал след формалностите около документите, да потърси дядо си в Хавана. А също така да се отърве от Ана, която вече започваше да му омръзва. Но вместо това някои обстоятелства му наложиха да бъде по-предпазлив и жената, притекла му се на помощ в най-подходящия момент, предвидливо обяви Стив и себе си за съпруг и съпруга. По този начин тя помагаше и на самата себе си, защото — доколкото Стив се бе осведомил за случая на дамата с широко отворени очи и невинен поглед, — омъжвайки се повторно, тя отново ставаше гражданка на Мексико. Истината беше, че Ана изобщо не симпатизираше на бунтовниците. Тя ни най-малко не се интересуваше от политика, смятайки я за мъжка работа.
В този момент Стив използва случая да се намеси в разговора, като внимателно прикриваше смесените чувства на яд и възхищение от лукавството на Ана:
— Всъщност, ваше превъзходителство, тук съм не само за да разгледам плантацията на съпругата си. Дочух, че дядо ми, дон Франсиско Алварадо, също е в Куба.
В края на краищата ходът му се оказа печеливш. Лицето на губернатора се проясни, а погледът му се изостри, докато с интерес и любопитство изучаваше Стив.
— А, значи вие сте внукът на дон Франсиско! Трябваше да ми кажете по-рано, веднага щях да ви уредя документите. Дядо ви дойде в Куба благодарение на моя предшественик, генерал Себалос. Аз никога не бих позволил човек на годините на дядо ви да пропътува такова разстояние из бунтовническа страна. Обаче…
Възрастният човек изразително сви рамене, а Стив побърза да каже:
— Разбирам ви, господине. Ако по това време не бях на път, щях да посетя дядо си. Но след като така или иначе съм тук… Чувал ли сте нещо за него, откакто напуснахте Хавана?
— Не, страхувам се, че не. Но не се притеснявайте, господин Алварадо, ранчото е отдалечено и връзките не са много добри… С тези проклети бунтовници, които объркват всичко! — после продължи да коментира положението в Мексико: — Истинска анархия! Вижте как завърши всичко — гордите креоли имат индианец за президент! Такова нещо никога не може да се случи в Куба!
Дотогава Стив бе сдържал емоциите си, въпреки раздразнението си от този надут губернатор, който вече повече от седмица отлагаше издаването на документа му за свободно пребиваване. Дразнеше се и от Ана, която бе започнала да се държи сякаш наистина бяха женени. А сега пък трябваше да се примирява с въоръжената охрана, която го караше да се чуди дали всъщност е пазен, или следен. Може би губернаторът не бе толкова сговорчив, колкото изглеждаше. Той почувства ръката на Ана върху бедрото си. Младата жена се сгуши още по-близо до него, а пълните й гърди се притискаха към неговите при всяко раздрусване на каретата, в която пътуваха.
— Скъпи, моля те, не се сърди! Сигурна съм, че не е много далече. Наистина е огромна чест, Хулио Зулета е най-влиятелният мъж в Куба. И, представи си само, покани ни да го посетим.
Гласът на Ана беше въодушевен. Ръката й започна да го гали.
— Естебан, говори се, че държи в ръцете си дори губернатора на Куба. Той…
Зад пресиления възторг на Ана се криеше сексуална възбуда, която ускори дишането й. Мъжете командват други мъже. Но жена, която знае какво иска, която умее да дава и получава удоволствие, нима това не беше също власт? Бе го чула от свекъра си, който истински я харесваше. Той я бе предупредил да не се оставя напълно във властта на предишния си годеник.