— Радвам се да чуя това. И оттогава?
— Ами, тази сутрин, както знаете, му казах, че трябва да купя някои неща от пазара. Госпожата остана да спи до късно, но господинът ме придружи донякъде. Каза ми, че трябвало да уреди пътуването на двама им до Хавана. Зададе ми много въпроси, като например кой е собственикът на вилата, и аз му казах точно това, което ми бяхте наредил — че съм вдовица, която се опитва да свързва двата края.
Джини се правеше на заспала, докато не чу хлопването на външната врата, което означаваше, че Андре е излязъл. Чак тогава тя отвори очи, протегна се — най-напред предпазливо, а после по-спокойно и мързеливо, като котка — и остави завивките да паднат върху покрития с килим под. По дяволите този Андре! Надяваше се, да не се върне прекалено скоро. Андре, с неговата изобретателност в сексуалните игри! Очакваше от нея да участва в тях, сякаш бе някоя уличница, която е избрал от първия срещнат вертеп! При тази мисъл тя се намръщи. Част от думите му се бяха врязали в нея като камшици, оставяйки неизличими белези в съзнанието й, въпреки че тогава просто беше свила рамене в отговор на предложението му, като че ли то изобщо не я засягаше.
— Ха! А пък аз очаквах да си по-почтена от другите жени и със сигурност не смятах, че ще се правиш на шокирана. Мислех те за жена, която опитва всичко и очаквах да проявиш готовност за подобно ново предизвикателство. Не ме разочаровай, малката!
— Въпреки това има неща, които не бих направила само за да почувстваш воайорския гъдел. Бъркаш ме с някоя друга, Андре!
— Не, не мисля така. Ти си кокетка по душа! Предполагам, че би направила всичко, ще направиш всичко… между впрочем, не съм толкова егоистичен, че да ти откажа такова удоволствие! Със сигурност ще ти хареса да правиш любов едновременно с жена и мъж. Съпругът ти никога ли не ти го е предлагал?
Защо трябваше да й напомня, че е омъжена? И защо точно сега трябваше да си спомня, че някога е била уличница и дори нещо още по-лошо? За това, в което се беше превърнала, обвиняваше мъжете в своя живот, а най-много от всички — Стив. Някои я бяха карали да го прави насила, други — не. Тук бе дошла по своя собствена воля. Чувстваше Андре абсолютно чужд, просто един познат, но въпреки това бе избягала с него и му предоставяше тялото си, за да го използва. Нищо чудно, че я унижаваше без никакви угризения!
Намръщена, Джини с мъка стана от леглото и, все още гола, се приближи към предвидливо поставеното в единия ъгъл на стаята огледало. Тя се изплези на изкривеното си отражение. Като малка много често правеше това, избухвайки в лудешки смях. Сега вече не се смееше. В душата й имаше само някаква тежест, апатия. Каква жена се взираше в нея отсреща — бледо лице и блестящи очи, надничащи изпод обърканите й медни къдрици. Дали ще се превърна в такава, каквато ме наричаше Стив? Трябва ли да му позволявам да направлява живота ми? В края на краищата, вече не съм палавото дете, което с омраза изплезваше езика си зад гърба на възрастните!
Веднъж свършила с тоалета си, с който ожесточено се бе заела, Джини изведнъж почувства как сърцето й олеква. Бе взела решение за по-нататъшния си живот! Андре нямаше никакво значение — ако поискаше, никога повече нямаше да го погледне.
Красивата тъмноока прислужница на име Кончита изглежда много искаше да се сприятели с нея, особено пък след като бе разбрала, че госпожата говори испански. Тя срамежливо предложи на Джини да се изкъпе навън в двора, около който бе построена къщата. В момента в нея нямаше никой друг, освен тях двете. Мраморният басейн в единия край на сенчестия двор с две чучурчета, от които се изливаше водата, я накараха да приеме. Широки стълби с лазурносини плочки, същите като в басейна, отвеждаха към водата. Бяха изработени така, че къпещите се — както ниските, така и високите — спокойно да могат да се настанят там, където им е най-удобно. Самата вода беше кристалночиста — Кончита с гордост обяви, че покровителят й, собственикът на къщата, използвал за фонтана водата на малък, спускащ се от хълма поток.
— Вижте, госпожо, тук има отвор, през който се влива поточето, така че басейнът винаги е пълен с чиста и прясна вода. Ако госпожата желае, мога да й донеса някакъв разхлаждащ плод, може би портокал! Скоро ще стане непоносимо горещо!
Плувният басейн отвсякъде бе заобиколен с дървета. Сред тях имаше палми, нарове и портокали, засадени в огромни каменни саксии. По излинелите от времето дървени подпори, поддържащи неизменния сводест проход, се виеха лози и това му придаваше по-скоро испански, отколкото кубински вид. Тук беше толкова спокойно и красиво! На Джини й се струваше, че всичко е създадено само за да й достави радост и наслада и тя наистина имаше намерение да се отдаде на настоящия миг, като заключи сърцето си за всичко останало.