— Извинявай, че те безпокоя, но с баща ми бяхме започнали да се притесняваме, че си се разболяла. Това е най-лошото време за пътуване в годината.
Мрачните очи огледаха привлекателното тяло на Ана и мраморната хубост на лицето й, което се бе покрило с червени петна.
— Аз… аз…
Мария Фелипа се престори, че не е забелязала смущението на Ана. Каква глупава, прозрачна жена — помисли си Мария Фелипа с презрение. — Нямаше какво да предложи, освен разцъфналата си хубост. А тя скоро ще повехне, когато започне да дебелее. Защо този тип жени са толкова привлекателни за мъжете? Каква е тази сила, наречена лъст, която караше и мъжете и жените да губят ума си?
Мария Фелипа сковано се отправи към прозореца, за да даде на Ана няколко секунди да грабне халата си и да се покрие с него. След малко отново се извърна и застана с гръб към светлината.
Тя отпрати с мълчалив жест прислужницата, която се оттегли уплашено. Младата жена се зачуди дали Мария Фелипа беше чула въпроса й.
— Къде е Естебан?
— Това е една от причините да те обезпокоя.
Каза го полуизвинително, но в тона й не се усещаше и капчица съжаление.
Ана се запита притеснено защо домакинята й говори с този леко саркастичен тон. Мария Фелипа продължи:
— Сеньор Алварадо, а може би ще е по-добре да го наричам господин Морган, прекара сутринта с баща ми. Пристигнаха новини от неговия дядо. Така че той се вслуша в съвета на баща ми и реши да тръгне веднага, за да се възползва от ескорта войници, които ви доведоха. Обещах му да ти съобщя за заминаването му.
Мария Фелипа направи пауза, сякаш за да даде възможност на слисаната Ана да си поеме дъх. След това добави, че, разбира се, госпожа Дос Сантос щяла да бъде техен желан гост толкова дълго, колкото пожелае.
След това замълча в очакване на истеричните сълзи и викове. Предвкусваше ги още от мига, когато бе пожелала лично да поднесе на тази мърла новината, че любовникът й я е изоставил без капка колебание.
20
През следващите две седмици Стив Морган на няколко пъти се запита как ли я кара Ана, но след това отново я забравяше. Дон Хулио Зулета, доколкото бе разбрал, беше проницателен мъж, достатъчно цивилизован, за да изпрати Ана обратно при родителите й. Стив си имаше други грижи, за които да мисли, вбесен какво, по дяволите, беше прихванало дядо му.
Дон Хулио, не бе му казал много, а просто намекна за някои неща.
— Дядо ти и аз сме много стари приятели, делови партньори. За пръв път го срещнах в Испания. Не знаеше за това, нали? Добре. Трябва да ми простиш, но преди да си позволя да разговарям откровено с теб, трябваше да се уверя, че наистина си внукът на дон Франсиско — разбираш ли съображенията ми?
Стив хладно отвърна, че разбира. Дон Хулио, доста пълен и оплешивяващ мъж, чиито проницателни и студени очи променяха усмивката му, беше махнал неодобрително с ръка.
— Използвах телеграфа — изключително полезно изобретение! И научих много интересни неща. Млади човече, ти си си създал доста добро име в света на бизнеса — железопътни линии, сребърни мини. Но като оставим настрана твоето напълно естествено желание да намериш дядо си, човек би се попитал, какво те води насам? Куба е страна, разкъсвана от гражданска война.
Стив, долавяйки острия проницателен поглед на своя домакин, бе повдигнал рамене.
— Търся земя. Когато има гражданска война, обикновено има и евтина земя за продан. Земя за производство на захар, на кафе… Разбирам какви са интересите на дядо ми тук. Въпреки възрастта си той все още е доста проницателен бизнесмен. Но бъдете сигурен, господине, че се интересувам единствено от правенето на пари и не искам да създавам малка империя, както преди няколко години опита да стори моят сънародник полковник Критенден.
Дон Хулио се усмихна доволно, поклащайки глава.
— И много мъдро! Жалкото е, че някои други ваши сънародници не споделят разумните ви мисли, господине. Можем само да се надяваме, че правителството ви ще продължи да следва политиката, защитавана от Хамилтън фиш, вашият държавен секретар.
Ако и да се чудеше до какво ли ще доведе всичко това, Стив трябваше още доста да почака. Докато го подканваше любезно да си вземе още от закуската, Дон Хулио се бе поинтересувал за здравето на тъст му.
— Както разбирам е сенатор в Калифорния? Мъж, който също обича да инвестира парите си в много и най-различни проекти. Жалко. Надявам се, че се възстановява бързо.
Ако знае всичко това, вероятно са му казали и, че съм на път към Мексико с Ана… — помисли си Стив мрачно, но лицето му остана безизразно.