Ана Дос Сантос също чакаше. Не знаеше точно какво, но можеше да го почувства. Като животинче, хванато в капан, очакваше най-лошото. Нож или куршум, тя усещаше, че й се готви нещо, нещо лошо. Бе изпаднала в истерия, точно както очакваше циничната Мария Фелипа. Изнурена, тя се люшкаше между ужасната омраза към Стив, който я бе изоставил така безчувствено в ръцете на тези прекалено любезничещи хора, и откровената паника от факта, че бе съвсем сама.
И когато лекарят си отиде, в стаята влезе Мария Фелипа, сурова и горда, и заговори напористо:
— Съжалявам, че трябва да бъда толкова откровена, но жените като теб карат мъжете да се навъртат около тях. Той не се е оженил за теб, преди да те доведе тук като своя… компаньонка, нали? Нито пък, обзалагам се, ти е споменавал нещо за женитба. А?
В отговор на приглушеното ридание на Ана по-възрастната жена изсумтя презрително:
— Сигурна съм, че не е. А така ти подби собствената си цена, съгласявайки се да го придружиш като негова любовница. Защо си изненадана от това, което се случи? Достатъчно съм видяла, за да знам, че мъже като него захвърлят всичко, придобито без усилия, веднага щом се отегчат. Пфу! Ако имаш нужда от мъж за леглото си, защо не вземеш някой по-стар, който ще се отнася добре с теб?
— Престани! — извика в изблик на справедлив гняв Ана, отърсвайки се от самосъжалението си. — Как смееш да ми говориш така, особено когато съм принудена да стоя под твоя покрив? Ти винаги си ме мразела — да не мислиш, че не знаех. Всичко е заради Алонсо, защото се ожени за мен…
— Глупачка! Да не си мислиш, че Алонсо сам те избра за съпруга? Баща му — той го направи заради зестрата ти. А що се отнася до твоя Алонсо — това глупаво плямпало! Наистина ли си въобразяваше, че го искам? О, не, мила моя, съвсем не. Ако съм още сама, то не е заради външността ми, а защото сама избрах да бъде така. Исках да съм господар на собствената си съдба. С парите на баща ми мога да имам за съпруг всеки мъж, когото избера, и да го притежавам. О, как презирам глупостта — и мъжката, и женската!
Мария Фелипа й хвърли един последен отвратен поглед и напусна стаята. Следващия път, когато разговаряха, Ана беше тази, която преглътна гордостта си и подхвана разговора.
— Предполагам, че си права — въздъхна тя. — За мъжете, искам да кажа.
Като събра всичките си сили и умения, Ана бе твърдо решена да предразположи Мария Фелипа, без значение какво щеше да й коства това. А и в края на краищата наоколо нямаше друга жена, с която да си говори. Дон Хулио постоянно беше навън, или се затваряше в кабинета си със своите надзиратели. Ана се отегчаваше да смърт. Трябваше да се махне оттук, но как щеше да си тръгне и къде да отиде? Ана въздъхна отново:
— Надявах се, че Естебан ще ми помогне да реша какво да правя с плантациите. Разбира се, аз не мога да ги управлявам сама. Но свекърът ми ме накара да обещая да не продавам земята на човек, който не е от семейството, така че какво ми остава?
— Сега говориш малко по-разумно — каза Мария Фелипа. Както обикновено, тя пушеше една от своите пурети, направени специално за нея във фабриките на баща й. Изглежда се забавляваше от ролята си на настойница, поне засега. Димът се извиваше на дълги спирали из стаята и достигаше ноздрите на Ана.
— Аз наистина не разбирам, защо не можеш сама да ръководиш плантацията. Но ти сигурно ще я съсипеш, така че няма смисъл. Ако бях на твое място, щях да се огледам за някой мъж. Това е твоят начин, нали? Мъж, който да ти бъде опора, някой, с когото да те виждат хората все пак.
— Но… — Ана се опита да протестира, обаче другата я сряза:
— Няма значение. Сигурна съм, че ще се намери някой. Баща ми очаква посетител, който трябва да пристигне всеки момент — изключително привлекателен и елегантен млад мъж, точно какъвто ти трябва. Прилича на бившия ти любовник. Разкажи ми нещо за жена му.
— Какво… кой…?
— Моля те, няма нужда да заекваш. Помолих те да разкажеш нещо за госпожа Морган.
Сякаш мощен поток разби някаква преграда в Ана и тя най-сетне можеше да се освободи от част от трупаната с години омраза. Говореше за Виржиния Морган, за Джини Брандън — за произхода й, за лошата й слава, за неприкритите й скандални афери с други мъже. Разказваше за бащата и мащехата на Джини и за скандала, избухнал пред шокираната общественост на Ню Орлиънс точно преди Стив и Ана да напуснат града. Когато млъкна, Ана дори не се запита защо Мария Фелипа й бе задала този въпрос. Всичко, което имаше значение, бе, че се чувстваше по-добре. Много по-добре!