По-късно, когато Мария Фелипа с усмивка предаде на баща си наученото от Ана, той също се усмихна:
— Не знам какво бих правил без теб, дъще. Ти си много повече мое дете от онези мързеливи синковци! — той се изкиска. — Добре, добре! Очаквам, че, когато пристигне гостът ни, да научим повече. Много се радвам, че се е досетил къде може да ме намери по това време на годината. Той е доста находчив и интелигентен млад човек. Заслужава си разточителните суми, които му плащам. Когато бъде готов да замине за Хавана, бих могъл да го помоля да придружи госпожа Дос Сантос до тях.
— Тя е глупава, отегчителна жена. Бе цяло мъчение да се опитвам да водя разговор с нея. — Мария Фелипа повдигна рамене и се опита да скрие удоволствието от комплимента на баща си — той рядко правеше такива.
— Сигурен съм, че в Хавана ще открие друг покровител, ако господин Делери не я намери достатъчно забавна.
Андре Делери, който бе слязъл в Мотанзас, пристигна в плантацията Алава в края на седмицата, за най-голямо удивление на Ана дос Сантос.
Защо, в края на краищата, тя трябваше да се бои от този мъж? Не бе сторила нищо… бяха я използвали като пионка. Не, сега Стив Морган бе този, който трябваше да внимава, особено с мъж като господин Делери. Той си го заслужава — помисли си Ана. — Нека сам се оправя! В края на краищата имаше много неща, които тя не бе посмяла да признае пред Мария Фелипа. Не, можеше да го стори, без да изобличи самата себе си. Но може би този Делери, който съвсем скоро трябва да е бил в Ню Орлиънс, щеше да има по-прясна информация.
Ана се погледна в огледалото, реши, че изглежда чудесно и започна да се приготвя за вечеря и за срещата с Андре Делери, който, доколкото си спомняше тя, бе доста симпатичен мъж. Не беше ли той човекът, когото онзи нещастен сенатор Брандън предизвика на дуел? „Мъж, обречен да бъде опасен…“
Някога, в доброто старо време, така бяха говорили за Естебан. Тези думи важат с пълна сила за Андре Делери — реши Ана, докосвайки леко устните си с ружа. Усмихна се на себе си: — Любопитна съм да разбера що за човек е той, независимо дали ме харесва или не. Това би било добър начин да отмъсти на мъжа, който я бе оставил тук, без да се сбогува или дори да остави съобщение. Да направи този Делери свой любовник? Защо не, може дори да я придружи обратно до Ню Орлиънс, което бе за предпочитане пред хасиендата на родителите й в Мексико. Надяваше се, че Естебан ще я последва — щеше да й достави невъобразимо удоволствие да го заплюе в арогантното лице и да му каже, че не иска да го вижда никога повече.
21
Много скоро след като акостираха в неприветливото пристанище Нуевитас, уморен от добросъвестната охрана, уморен от разговори, Стив реши да се отърве от прекалено услужливия лейтенант Де Марко и хората му. За съжаление лейтенантът бе на друго мнение. Бе се свечерило, в целия Нуевитас не можеше да се намери почтена странноприемница или хотел, само публични домове, а и на посетителите и чужденците не им бе разрешено да пътуват за Камагуа нощем, при това сами.
— Не, не, господине. В никакъв случай. Навсякъде са плъзнали проклетите бунтовници, дори в градовете. Освен това в щаба очакваме новини от дядо ви, господин Алварадо. Дадени са инструкции, нали разбирате, да се поддържа постоянна връзка с господина. Мерки за сигурност, нали разбирате. Така ще научите къде точно може да бъде открит дон Франсиско, а утре ще уредя въоръжен ескорт за вас.
Задаваше се буря, из въздуха прехвърчаха пръски дъжд и това охлади желанието на Стив, още повече, че упоритият младеж му бе обещал така необходимата информация. Поблагодари, усмихвайки се любезно.
Още една нощ — помисли си той. Прилежният му ескорт не забеляза леката му язвителна усмивка при спомена за времето, когато не би си позволил такова закъснение. Бе станал по-предпазлив. Нямаше смисъл да бърза и то сам, в нощ като тази, в чужда и непозната страна. Ана бе по-скоро претекст за пребиваването му тук, отколкото негов водач, но той сякаш не бе проумял все още, че се бяха погрижили да ги разделят. В крайна сметка разбра защо ги бе изненадал, приемайки с охота неубедителните им аргументи да не си вземе довиждане с така наречената си „съпруга“. Във влажната нощ, на фона на трополящи копита и безцелно дрънкане на китара, пред тях лениво блещукаха светлините на града. Не след дълго се намериха пред стените на казармата. Разнесе се вик на часовой.