— Ето, пристигнахме — с ненужно твърд глас рече лейтенантът. — Казармата не е голяма, но поне офицерските помещения са достатъчно чисти и винаги има на разположение една-две стаи. По принцип има и охрана. Така че, господине, нека се скрием от този проклет вятър. Една — две чаши вино ще ни дойдат добре, надявам се.
По-късно през нощта заваля като из ведро. Бурният порой правеше локви по пода, а във въздуха се носеше миризмата на зажаднялата за дъжд земя. Възможността да остане сам и да обмисли всичко, което бе научил, бе добре дошла за Стив. Както го бе уверил лейтенантът, имаше топла, силно подправена храна и евтино червено вино… и дори млада, доста сносна и здрава жена да му топли леглото.
За щастие тя заспа веднага щом му се насити. Стив лежеше с ръце под главата си, заслушан в равномерното й дишане, докато бурята отвън постепенно утихваше. Ако всичко вървеше добре, утре щеше да е на път за Камагуа с обещания ескорт. А след това…
Явно Стив не бе единственият, който се интересуваше от дон Франсиско, и може би затова Хулио Зулета се бе показал толкова услужлив, изпращайки го тук. До това заключение Стив стигна благодарение на твърдоглавия майор, който бе на служба тук. Никой не можеше да знае със сигурност дали дон Франсиско е бил заловен от бунтовниците, дали бе техен заложник… или предан симпатизант и поддръжник на тяхната кауза.
Майорът се бе опитал да бъде тактичен:
— Наредиха ни, разбира се, да отделим специално внимание на господин Алварадо, така да се каже — той настоя да не се използва титлата му… но това със сигурност е изключително деликатен случай. Както и сам вие потвърдихте, разполагаме с писма, писани от ръката на дон Франсиско. Но прави впечатление колко къси и лаконични са тези писма. Той е в района на бунтовниците и аз нямах никаква възможност да изпратя отряд, който да го открие. По този начин бих застрашил не само живота на хората си, но и неговия. А всички те са въоръжени, начело с оня закоравял размирник Аграмонте. Разбирате ли положението ми?
Стив разбираше. Както разбираше и своето собствено положение. Бе изпратен, разбира се, за да открие дядо си. Да го намери и отведе, преди да е създал проблеми на испанското правителство.
За нещастие нито генералът, нито дон Хулио Зулета имаха представа за магарешкия инат на дон Франсиско Алварадо, който винаги настояваше да действа както сам той реши. Стив се смръщи мрачно в тъмнината, спомняйки си многобройните спречквания с дядо си. Дали бе довел със себе си и своя телохранител Хаим Перес? Немногословната му кореспонденция от преди няколко месеца, получена от Стив в Ню Орлиънс, казваше твърде малко, освен че ще остане в Куба, за да движи сам собствените си работи. Невъзможно бе тези работи да включват въвличането на дон Франсиско във въстание срещу испанското правителство. Поне на Стив му се щеше да вярва в това.
Загледан в тъмнината, той се улови, че мислите му отлитат в друга страна, в друго време, където самият той бе бунтовник и размирник — не само в очите на френското правителство на Мексико, но и в тези на дядо си. Дон Франсиско винаги бе поддържал авторитета на законното правителство и, сам бидейки испанец, нямаше съмнение в това, на чия страна биха могли да бъдат симпатиите му. И все пак… Защо не съм знаел, че има имоти в Куба. Би трябвало да го е споменавал. Стив не стигна до никакво заключение. Момичето до него се размърда, въздъхна, бутайки го със закръгления си задник, и той почти механично започна да гали влажното й, жадно тяло. Утрото щеше да дойде скоро, а с него и отговорите на въпросите, които си задаваше. Сега бе вечер и, след като не можеше да заспи, имаше по-добро занимание, на което да се отдаде до сутринта. Стив нарочно изключи съзнанието си за всичко останало и се отдаде на мига. През годините, преживявайки ден за ден, се бе научил да го прави.
В същият момент, но на друго място, Джини бе измъчвана от кошмарен сън. Сънуваше, че е мъртва и я погребват, а след това я изравят и увиват в черен покров. Увиваха я, увиваха, докато не покриха лицето и дори очите й. А тя си мислеше: Как е възможно да съм мъртва и да разбирам какво се случва с мен? А ако съм жива, защо тогава съм толкова неподвижна и скована? Разпозна идващи много отдалеч гласове. Увита в своя покров, не виждаше никого и не можеше да различи нищо…
— Май се движи!
— Все още е в безсъзнание, не виждаш ли? Във всеки случай не би могла да се движи. Така каза той.
— Винаги лично се уверявай, че до нея има някой. Внимавай много, особено когато я храниш! Не мести главата й!