Женският глас прозвуча сърдито:
— Как така ще й кажеш? Изглежда е преминала през много сътресения, а и е била в кома толкова дълго. Ти сам каза, че може да е опасно.
— Скъпа ми сестричке, аз съм лекарят. Не се тревожи. Първо трябва да укрепне, а междувременно, докато спи, аз ще й говоря, ще я подготвям за времето, когато реша, че е готова да се събуди напълно и да приеме истината.
— Ричард, сигурен ли си? Не искам да бъдеш наранен, как мислиш, че тя ще?…
— Знам го. Моля те, довери ми се! А когато децата й бъдат при нея, всичко ще е наред. Инстинктът ми някога да ме е лъгал?
— Не, но… но Ричард, това правилно ли е? Знаеш, че бих сторила всичко за теб. Всичко, което би те направило щастлив, и нея също. Бедното, нещастно, красиво дете! Но тя… мъжът, бащата на тези деца, той има права, има чувства? Не можеш да пренебрегваш такива неща, и, струва ми се, това ме безпокои най-много.
Той се засмя, но бързо придоби сериозен вид.
— Ах, Хелън! Моята умна, чудесна, тъй практична сестричка! Вярвай ми, не пренебрегвам нищо. Най-малко факта, че той, мъжът, за чиито чувства си се загрижила, не се интересува от тези две бедни създания, нито го е грижа за чувствата на жената, за която се е оженил насила. Какъв човек би пренебрегнал жена си, парадирайки с любовниците си пред очите й! Да, спал е дори с мащехата й. А той не си направи труда да отдели време, за да види децата си! Не, той пътува из Куба с младата жена, за която някога бе сгоден. Можеш ли да обвиниш моята възлюбена, че го напуска? Тя не го обича вече, тя ще обича мен. Веднага щом всичко се уреди, ще заминем заедно. Ще бъдем щастливи, а ти, прескъпа и най-разумна от всички сестри, ще ни посещаваш често, нали? Ще ти хареса да бъдеш леля.
Мрачното изражение на жената леко се просветли, макар че тонът й остана горчив:
— Наистина, ти не си вече предишният непрактичен мечтател и аз не съм съгласна да участвам в подобна лудост — отвличането на две невинни деца.
— Но, сестро, отвличане ли наричаш това да помогнеш на една майка да се събере с децата си! Те ще бъдат наши деца. Не е ли наистина твърде удобна тази ирония на съдбата, че във вените ни тече една и съща кръв.
22
— Но не мога да разбера — сконфузено говореше Джини — къде съм била и къде съм сега? И какво се е случило междувременно? Последното, което си спомням, беше… един много горещ ленив ден, чувствах се зле от горещината и влязох в църквата, когато започна земетресението… Всичко след това ми прилича на сън. Сънувах, че съм мъртва и погребана, а чувах далечни гласове, без да мога да видя нищо. Сега будна ли съм? Много ли е тъмно? Не мога да те видя, въпреки че чувам гласа ти, познат ми е — тя раздвижи глава и я докосна с пръсти. Челото й бе влажно и хладно. Чувстваше се отчуждена от самата себе си, от своето собствено тяло. След малко рече нервно:
— Защо не казваш нищо? Кой си ти? Като че си ми познат и същевременно не те познавам, всичко е много странно. Бях болна, нали? Какво ми е?
Размърда се неспокойно и разбра, че лежи в легло, в чисто бельо. Чаршафът се свлече от раменете й и тя изведнъж осъзна, че под него е гола. Усещането за нереалност, чувството, че всичко е насън, не изчезна. Една ръка докосна нейната и я задържа. Това усещане бе твърде познато, както и хладният натиск на чужди устни върху нейните.
— Скъпа моя… прескъпа моя съпруго! Толкова много имам да ти обяснявам, както и ще направя. Но трябва да ми обещаеш, че ще лежиш мирно, докато говоря, и ще бъдеш спокойна. Много дълго бе болна и все още си слаба. Не трябва да се напрягаш.
— Но… не разбирам! Кой си ти? Познавам гласа ти и ти току-що каза, нарече ме… своя жена. Ти не си Стив — гласът ти малко прилича на неговия, но ти не си… той не е… какво не е наред? Защо не мога да те видя?
Ръката, която държеше в своята, я стисна по-здраво и тишината се разля като полюшващо се море помежду им… нещо като притихване след експлозия. Макар времето между трескавия въпрос на Джини и спокойния отговор, който получи, да изглеждаше цяла вечност, бяха изтекли само няколко секунди.
— Ще можеш, любов моя, и то много скоро. Аз съм лекар и открих, че няма нищо сериозно. След удара в главата ти се появи известно налягане, което успях да отстраня — няколко месеца бе в полусъзнание, нещо като кома. Но не разбирам вълнението ти и няма нужда от него. Защо не ми се довериш? Както казах, няма физиологическа причина да не виждаш. Аз лекувам не само тялото, но и съзнанието. Прекарах години на Изток, сред свети хора — някои ги наричат „гуру“ или учители, — изучавайки техните методи на лечение, които тук, на Запад, биха били наречени чудеса. Тъй че ако сега не можеш да виждаш, трябва да потърсиш причината в съзнанието си. Когато тази дълбоко скрита причина намери пътя към повърхността на съзнанието ти и откриеш защо не виждаш, тогава ще прогледнеш отново.