Все пак някак успя да запази самообладание и продължи да върви редом с Ричард, който я държеше здраво за лакътя. Не биваше да му дава да разбере, че думите му са я разстроили.
— Уморена ли си, любов моя? Да се приберем ли в къщата?
Джини кимна в знак на съгласие. От необичайното упражнение я боляха всички мускули. Какво пък, след като с мили бе вървяла неуморно — босонога и дрипава, — след като бе танцувала с усещането, че се слива с музиката, и може да не спре с часове… Толкова бе обичала да танцува… но не благоприличните валсове, кадрили и шотландски танци, така популярни в цивилизованите салони, а земните селски танци на Мексико, които се танцуваха под небето. Струваше й се, че гледа назад към някаква друга жена — една пламенна циганска душа, която не би се спряла пред нищо, за да вземе своето, да си върне желания мъж. Да, тогава все още вярваше в щастливия край. Неканена, мисълта проблесна в съзнанието й, носейки горчивина. Дори Стив да ме е обичал някога, или поне желаел, сега не би могъл. Стив харесваше сладки, весели и непорочни жени. Веднъж вече безмилостно я бе превел през ада, за да я излекува от пристрастеността й към опиума. Не би пожелал сляпа жена, а и тя не искаше той да научава за случилото се с нея.
Облегна се на отзивчивата и силна ръка на Ричард, правейки опит да си го представи — да запълни съзнанието си с неговия образ, така че да не вижда нещата, които би искала да прогони от там. Стив и Соня. Стив и Франческа ди Паоли. Ана дос Сантос… Не, това й стигаше и тя отказа да се тормози повече.
По-късно, след вечеря, Ричард както обикновено дойде в стаята й и освободи сръчната прислужница, която й помагаше да се съблече. Винаги идваше да я види, а понякога присядаше до нея, докато заспи. Четеше й, разказваше й за своите пътувания по цял свят и понякога масажираше ходилата и прасците й с леко ароматизирани масла, които винаги я сгряваха.
Тази вечер Джини изглеждаше неспокойна и някак променена. Въпросите й бяха несвързани и неуверени като на прохождащо дете.
— Ричард Ейвъри, защо не съм те срещала преди? И защо е била тази тайнственост? Имам предвид кораба, където бях с Андре, а ти си ме наблюдавал с бинокъла си…
Вместо да се подразни и да стане рязък, той й се усмихна.
— Значи си забелязала? Имах възможност да те наблюдавам и в други случаи. Веднъж в Насау, когато неблагоприлично реши да се изкъпеш в хубавото басейнче с водопад. Спомняш ли си?
Джини си пое рязко въздух:
— Да, но…
— Да отговоря ли и на останалите ти въпроси? Не, не съм искал да се превръщам в мистерия, но се стремях да избягвам тълпите и досадните въпроси. Наричаха ме отшелник и може би съм такъв. Както и да е, занимавах се с едно изследване за някакъв вестник, което бях обещал на един виенски колега. Така че, както разбираш, не желаех да ме безпокоят. Но ти ме разсейваше, сърце мое — всъщност, намирах те неустоима. Ето защо продължих да те следвам, болен от любов. И се радвам, че те открих в катедралата оня ден.
— Аз също се радвам и мисля, че трябва да ти простя за… за това, че си ме наблюдавал, когато съм мислела, че съм сама. Но кажи ми защо настояваш, че сме… че съм твоя съпруга?
— Може би защото много искам да е така — гласът му звучеше почти хлапашки и Джини го усети как се навежда, за да докосне леко ръката й.
— Освен това трябваше да им кажа нещо — на добронамерените власти, които настояват за паспорти и други подобни формалности. Най-лесно бе да обявя, че сме женени… Дори и нещо повече — струва ми се, че е истина. Някой ден ще ти обясня, обещавам. Когато си готова за това.
— Бих искала да мога да видя лицето ти — въздъхна тя. — По него бих отгатнала…
— Дали лъжа или не — довърши той нежно и поднесе ръката й към устните си. — О, прескъпа моя, слушай гласа ми, докосвай лицето ми и така ще знаеш кога то се променя. В миналото многократно си била наранявана от лъжи и измами. Но аз се кълна, че не бих те наранил или измамил съзнателно. Обичам те, откакто за пръв път те зърнах, но дори и преди това. Ние сме се познавали и обичали много пъти преди, и отново ще бъде така. Мислиш, че съм луд ли?
— Не — в гласа й прозвуча съмнение, което тя се опита да скрие. — Но разбирам, че има много неща, които трябва да ми обясниш.
Тогава Ричард започна да й говори. Гласът му бе нисък и успокояващ. Силен, какъвто го помнеше от нощите, когато проникваше през воала на замъгленото й съзнание. Това бе мъжът, спасил живота й, мъж, който я обичаше всеотдайно и който вярваше, че срещата им е била предопределена.