На Джини й се стори, че долови хихикане в гласа на дон Франсиско — сякаш бе дете, обвинено в кражба.
Оказа се, че покойният лорд Тиндейл и жена му симпатизирали на бунтовниците, а пристигайки в хасиендата си дон Франсиско се разочаровал от испанците. Сприятелил се с някои от бунтовниците и техните поддръжници. Било му дотегнало от испанските войници, които безцеремонно присвоявали едър и дребен добитък.
Станало ясно, че Стив е от другата страна на барикадата. Искал да изведе дядо си от Куба, но бил шокиран от неочакваната му женитба.
— Не успяхме да се разберем — обяви дон Франсиско с предишната си арогантност.
— Но…
— Няма значение! Нищо чудно, като се има предвид, че Естебан има много приятели на страната на правителството. За последно чух, че се връща в Хавана, въпреки моите напомняния за задълженията, които има тук. И оттогава нямам представа…
Бе разговор, съставен от накъсани изречения, въздишки и паузи, а краят му бе доста по-различен от предишния път. Джини имаше усещането, че дон Франсиско бе улегнал или още се чувстваше виновен за времето, когато не бе успял да попречи на френския полковник Деверо да я арестува заради престъпленията на Стив. Това арестуване бе променило живота им завинаги.
Така че сега тя имаше ако не одобрението, то поне прошката на дон Франсиско относно решението да промени живота си. Той дори се ангажира да помогне за разтрогването на брака й със Стив. Джини усети по страните й да се стичат предателски сълзи. Чувстваше се… О, боже, не разбираше съвсем добре онова, което чувстваше. Струваше й се, че през по-голямата част от живота си бе мразила и обичала Стив Морган. Името му постоянно бе в ума й, а сега цялата тази част от нейния живот беше приключила и на Джини й предстоеше да започне всичко отначало. Отново да изпитва чувства, отново да вярва някому… имала ли бе някога пълно доверие на Стив? В Ричард поне можеше да бъде сигурна. Той й бе спасил живота и никога не направи опит да се възползва нечестно от нея. Да, това беше сигурно. Ричард я обичаше чистосърдечно, в което очевидно бе уверен и дон Франсиско, иначе не би повел скъпите си правнуци на такова дълго и уморително пътуване.
— Не зная защо плача — мълвеше Джини, усещайки сълзите неудържимо да бликат и да се стичат по лицето й. В края на краищата сега имаше всичко, което би могла да желае.
Ричард държеше ръцете й, целуваше мокрите бузи и разтреперани устни.
— Не плачи, любов моя. Обещавам да те направя щастлива. Ще започнем нов живот, на ново място — ти, аз и нашите деца.
Гласът му както винаги я успокои и накара да се чувства сигурна. Джини продължи да хълца, докато не се освободи от омразата, любовта, безпомощността и пресищането, разочарованието… от всичко. Заспа в обятията на Ричард. Сънят й я върна във Франция, отново шестнадесетгодишно, надничащо през прага на живота, момиче, с протегнати ръце към всичко онова, което я очакваше. Сега бе свободна да започне всичко отначало…
Част трета
Загубена любов
24
Прейърс енд. Краят на молитвите. Табелата на глухата гаричка, скърцаше с ръждив глас и, като се има предвид настроението, на Стив му се стори логично да слезе там. Прейърс енд? Какво, по дяволите…! Бе седял твърде дълго в проклетия вагон, сам с мислите си — неговата единствена компания. Трябваше да язди още много мили през индиански територии, а това поне щеше да го накара да мисли за друго. Оцеляване. Или съвсем слабия проблясък любопитство защо Сам Мърдок бе пратил да го повикат толкова спешно. Каквото и да е, само не и безполезните мисли и видения, които го преследваха от онзи нелепо слънчев ден в Куба, когато Мария Фелипа Зулета и Гонсалес постави ръка на рамото му и му каза с равния си, фалшиво състрадателен глас, че жена му е мъртва.
Дори сега умът на Стив Морган избягна по навик този спомен и се завърна към неприятния разговор с дон Франсиско малко преди това:
— Перчиш се, че си свободен — бе казал язвително дядо му. — Но всъщност дали следваш собствените си желания, или просто изпълняваш заповеди? Трудно ми е да повярвам, че си тук, в Куба, на приятно пътешествие с последната си любовница. Или просто си нетърпелив да ме видиш? А!? — бе изсумтял, за да подчертае думите си. — Май твърде лесно и твърде често забравяш, че сега си женен мъж със семейство, което би трябвало да ти е първа грижа. Защото, нека ти напомня, аз съм все още достатъчно способен да се справям с делата си. Предполагам, в дъното на тази работа стои твоят вездесъщ господин Бишоп.
Споменът за спречкването с дядо му все още караше Стив да се мръщи. Не биваше да забравя, че дон Франсиско не търпи да се месят в личните му работи и има език, парещ като камшик за езда. Но все пак за Стив бе разтърсен да научи, че на осемдесетгодишна възраст старецът се бе оженил повторно, този път за съпругата на стар приятел, който също поддържаше бунтовниците. Нищо чудно, че Хулио Зулета бе така необичайно услужлив и усърден, толкова нетърпелив в желанието си Стив да убеди дядо си незабавно да се завърне в Мексико.