— Прендъргаст е крадец и страхливец, наема стрелци да му вършат мръсната работа — изведнъж обърна поглед към слабия, синеок и загорял мъж, който седеше тихо на другия край на бара и си посръбваше от питието.
— Брей! Не забелязах, че има още някой, а ние си говорим толкова свободно. Не се случва чужденци да се навъртат наоколо. Тука има само политици и дезертьори, ако не броим гърмящите змии и скорпионите. Ти нали не си от тях, господине?
Сините очи срещнаха войнствения поглед на Милт Кихоу, без да трепнат. Бяха студени и напрегнати, тъй като Стив бе усетил тегнещата във въздуха враждебност.
— Просто минавам оттук… господине — бе замълчал, преди иронично да добави обръщението. Дългоносото лице на Кихоу почервеня.
— Такива няма, дето просто минават. Няма много за гледане насам, освен крави, прах и мръсотия — много мръсотия, в която се ровят наемни убийци. — Замълча и добави многозначително: — Но ти не си от тая пасмина авантюристи, нали? Обзалагам се, че си като нас, а?
— Не можах да се бия много през войната — каза чужденецът с измамно мек и равен глас, а след това добави: — Много време мина оттогава, нали? А и сега нямам желание да воювам.
Допи питието си, без да бърза, подхвърли монета на бара и се изправи, за да мине покрай слисания Милт Кихоу. Забеляза иронично, че всички са замръзнали по местата си, освен пианиста. Танцьорката, която наричаха Лоти, гледаше уплашено с широко отворени очи. Стив докосна шапката си и, без да бърза, тръгна към вратата.
Защо ли тези хора бяха толкова изплашени и ядосани? Като че ли причината за това бе той.
— Не знам за тебе, Милт, но надушвам наемниците от цяла миля — кресливият възбуден глас принадлежеше на младия мъж с руса брада, когото Лоти бе нарекла Джарет Кади. Стив усети нервния фалцет в гласа на младежа. Притихна за момент, а Кади продължи подигравателно: — Не струват нищо без пушкалата си, видяхте ли, момчета. Дори не е достатъчно мъж, за да ми отвърне.
Една бутилка, запратена с дяволска точност, прелетя покрай главата на Стив и се разби в краката му. Чу зад себе си пискливото възбудено кискане на Кади:
— Ей, Милт, май бяга, а? Дори няма да си плати за бутилката, дето ме накара да я счупя.
Мамка му! — Стив се обърна бавно. Русокосият се изпречи пред него с изваден пистолет.
— Събери го, господинчо! Берт обича да държи чисто.
Очите на странника бяха спокойни, дори хладни. Той погледна пистолета, а след това ухиления мъж, който го държеше. Джарет Кади забеляза това, но не му обърна внимание. С приятелите зад гърба си беше достатъчно смел, за да се изправи дори пред професионален стрелец. Рече високо:
— Хайде! Събери го! До последното стъкълце. Какво чакаш? В краката на странника изтрещя изстрел, накарал Лоти да изписка, но непознатият дори не трепна.
— И когато свършиш с това, ще им взема пистолетите, за да си тръгнеш, преди да са те пречукали — смехът на Кади бе висок, а шарещите му очи търсеха одобрението на останалите. — Ако не побързаш, ще те надупча! Размърдай се задника. И без това оня ден Берт спомена, че има нужда от помощник.
С нарастваща възбуда той насочи заплашително пистолета към чужденеца, който сви кротко рамене и сякаш отстъпи. Почти се бе навел, когато ръката му се стрелна дяволски бързо.
Кади изкрещя, хвана се за китката и пистолетът му издрънча на пода.
— Копеле! Счупи ми китката… — хълцайки от болка и яд, той посегна с другата ръка, но чужденецът бе по-бърз и дяволски хладнокръвен. Юмрук в гърлото и удар в корема и Джарет Кади падна върху бара, стенейки и пъшкайки, а в настъпилата тишина синеокият странник се огледа безизразно.
— Хубаво местенце — изкоментира той, палейки си пура. Втората монета, която хвърли, уцели бармана по корема и се търкулна под тезгяха. Навън, след залеза на слънцето, изведнъж бе станало студено и много тъмно. Вече на улицата, Стив дръпна от долнокачествената пура. Внезапно усети нещо нередно и я остави да падне. Инстинкт, може би едва доловимо предупреждение на границата на възприятията. Или просто усещането за някакво раздвижване в тъмното. Надолу по улицата хлопнаха капаци и през широко отворения прозорец проблесна фенер. Стив се хвърли встрани, ругаейки наум. Едва освободил пушката от кожения кобур, вече стреляше. Но изстрелите сякаш идваха отвсякъде. Усети, че кракът му се подгъва и едва успя да уцели фенера. Нямаше време да презареди. Действайки напълно инстинктивно, Стив се целеше в проблясъците на изстрелите, раздиращи тъмнината. Усещаше куршумите да се забиват в тялото му, да го блъскат назад, въпреки че се опитваше да се задържи прав, опрял гръб на стената. Изстрел иззад коритото го перна отстрани и отново го отхвърли към стената. Падна, като изруга силно. И докато насилваше тялото си да се обърне стреляйки, усети движение зад себе си. Направи безуспешен опит да се завърти и да стреля отново, но лявата му ръка се оказа скована и безполезна. Вече бе само с един пистолет и бог знае колко куршуми.