— Може и да съм успяла — добави тя.
— Е, ние ще ги подгоним — приобщи я към плана Пьотр.
— Не са ли избягали надалеч?
— Ние можем да минем направо през гората.
Кръв обагряше дъждовната вода, която се стичаше от рамото на Джейсън Ог. Той притискаше парцал към раната.
— Май ще размахвам чука с лявата ръка седмица-две — прозря бъдещето си и трепна от болка.
— Имат прекрасен обстрел — отсъди Шон, който се криеше зад празна бъчонка от бира. — Все пак това е замък. Фронталната атака просто няма изгледи за успех.
Въздъхна и заслони с длан свещта, за да не я угаси вятърът.
Въпреки всичко бяха опитали фронтална атака и единствената причина да не убият никого от тях беше изобилно леещият се алкохол в кулата. Но един-двама щяха да куцукат известно време. След това проведоха операция, която Джейсън упорито наричаше „изотзадна атака“, но имаше прорези за пускане на стрели дори над кухнята. Постигнаха успех в бавното пълзене и изпра-вяне до вратата, която обаче беше здраво залос-тена и Шон се почувства глупаво, долепен до стената.
Мъчеше се да открие полезен съвет в древните военни дневници на генерал Тактикус, чиито умно замислени кампании постигали такъв успех, че провеждането на военни действия било наречено на него. Шон дори намери раздел „Какво да правим, ако едната враждуваща страна заема укрепление, господстващо над местността, а другата — не“. Обезсърчи се бързо, защото първото изре-чение гласеше: „Постарайте се да бъдете враждуващата страна, заела укреплението.“ Останалите ланкърски опълченци се прикриваха зад преобърнати каруци и чакаха той да ги поведе.
Чу се почтително дрънчене — Големия Джим Вола, служещ за укритие на други двама войници-любители, отдаде чест на своя командир.
— Таквоз, що не подпалим грамадански огньове пред вратата и да ги изкараме навън с пушилката?
— Бива си те — похвали го Джейсън.
— Да, но вратата е на краля — възрази Шон. — Той вече ми каза няколко остри думи, щото не успях да почистя клозетната яма тази седмица.
— Да прати сметката на нашто мамче.
— Джейсън, приказваш като размирник! Мога да те ар… А бе, нашто мамче хубавичко ще те скастри, че говориш така!
— И къде се дяна кралят между другото? — възмути се Дарън Ог. — Седи си някъде на топло и оставя нашто мамче да оправя бъркотията, а по нас да стрелят?
— Нали знаеш, че са му слаби дробовете! — защити владетеля Шон. — Много добре се справя като за…
Млъкна, защото надлъж и нашир се разнесе рев. Звучеше дрезгаво и първобитно, сякаш го издаваше влуден от болка звяр, който възнамерява скоро да сподели страданието с всичко живо наоколо. Мъжете се заозъртаха нервно.
Верънс нахлу гръмовно през портата. Шон го позна само по бродерията на нощницата и пухкавите чехли. Стискаше с две ръце дълъг меч над главата си и се ускоряваше направо към вратата на кулата, а воят от устата му не успяваше да го догони.
Острието се заби в дървото и Шон чу как се разтресе цялата врата.
— Ама той се е побъркал! — развика се Дарън. — Дайте да дръпнем горкия човек, докато не са го надупчили!
Двама от тях се втурнаха към краля, който стърчеше водоравно, опрял крака във вратата, за да измъкне меча си.
— Хайде, ваше вели… Аааах!
— Ха, На ти един по човката!
Дарън се олюля назад, притиснал длани до лицето си.
Мънички фигурки гъмжаха по двора след краля като някаква странна напаст.
— Нак мак Фигъл!
Последва още един писък. Джейсън се помъчи да укроти въодушевлението на монарха и направи откритие — освен че докосването на владетеля може да излекува някои заболявания по темето на поданика, но и темето на самия владетел може да придаде на носа на поданика любопитно плоска форма.
В земята около тях се забиваха стрели.
Шон дръпна за ръката Големия Джим.
— Колкото ще да къркат ония горе, ще изтрепят всички! — кресна му в олелията. — Ела с мен!
— И к’во ще правим?
— Ще чистим клозетите!
Тролът изтопурка след него към другия край на замъка, където Кулата на гонга се извисяваше в цялото си ароматно величие. Тя беше проклятието в живота на Шон. Всички клозети на твърдината се изпразваха в тази кула. В задълженията на Шон влизаха и почистването на ямата в основата й, и извозването с количка на съдържанието до градините, където с усилията на Верънс то полека се превръщаше отново в част от Ланкър11. В замъка обаче стана далеч по-многолюдно напоследък, затова ежеседмичните му занимания с лопатата и количката вече не бяха кротък отдих в уединение. Разбира се, бе оставил недовършената работа да се… понатрупа, но нима очакваха от него сам да свърши всичко?
11
Ролята на дебелото черво в усилията за изграждане на по-хубава страна често е подценявана от историците.