31 октомври… Дългоочакваното парти за Хелоуин4.
С ръце на кръста Теа каза:
— Кога ще се научат най-сетне, че вещиците никога не са носели островърхи шапки.
Дани изсумтя презрително и изражението на овалното й лице стана изненадващо заплашително.
— Знаеш ли, братовчедка ти може би все пак е права да се държи с тях по този начин.
Теа я погледна сепнато.
— Ами хората са по-низш вид. Трябва да го признаеш. Може да звучи малко предубедено, но и самите те са ужасно предубедени. — Тя се наведе към Теа. — Нали знаеш, те имат предразсъдъци дори за такива неща като цвета на кожата.
Дани протегна ръката си и Теа се вгледа в безупречната й тъмнокафява кожа.
— Те биха решили, че ние с теб принадлежим на две различни раси — продължи Дани, притискайки ръката си до загорялата ръка на Теа. — И че може би едната от нас е по-добра от другата.
Теа нямаше как да го отрече.
— „Две грешки не правят нещо вярно…“ — промълви тя в отговор.
— „Но когато станат три, може да боли“ — завърши Дани шеговитата вещерска песен. Сетне тя избухна в смях и поведе Теа към вътрешния двор.
— Хайде да вървим, предполагам, че са там… Опа, само не и това.
„Да…“, помисли си Теа.
Вивиан и Селена седяха на една уединена маса в далечния край на кафетерията. Блейс беше с тях.
— Трябваше да се сетя, че ще ги намери първа — промърмори Теа. По начина, по който трите момичета бяха навели глави една към друга, изглеждаше сякаш вече крояха нещо.
Докато Теа и Дани вървяха към масата, Блейс вдигна глава.
— Къде беше? — попита тя, размахвайки укорително пръст. — Запознайте се.
След обичайното представяне Теа седна на масата и започна да изучава тайно двете момичета.
Вивиан имаше червена коса, като козината на лисица и изглеждаше висока дори и седнала. Лицето й беше будно, сякаш искреше от енергия. Селена беше с платиненоруса коса и сини очи. Тя беше по-ниска и движенията й бяха бавни и грациозни.
Как сега да им кажа любезно: „Моля ви, помогнете ми да държа братовчедка си настрана от проблемите?“, замисли се Теа. Очевидно от това нямаше да има голяма полза. Вивиан и Селена вече изглеждаха омагьосани от Блейс и когато се обръщаха към нея, сякаш търсеха одобрението й. Дори и Дани се взираше в братовчедката й с нещо подобно на благоговение.
Блейс влияеше на хората.
— Тъкмо си говорехме за момчета — каза Селена, завъртайки замечтано сламката на студения си чай. Сърцето на Теа подскочи.
— По-точно за момчета играчки — поясни Вивиан с очарователно мелодичен глас. Теа усети приближаването на силно главоболие.
Не беше чудно, че Блейс се усмихваше толкова самодоволно — тези момичета бяха точно като нея. Тя беше виждала това и в други училища: млади вещици, които флиртуваха с човешки момчета, възползвайки се от свръхчовешките си способности, нарушавайки в същото време законите на Нощния свят.
— Няма ли тук момчета от нашия вид? — попита Теа с надежда.
Вивиан завъртя очи.
— Има един от десети клас — рече тя. — Аларик Бридлав, от Кръга на Здрача. Други няма. Това място е като истинска пустиня, извинявайте за каламбура.
Теа не беше учудена. Винаги бе имало повече жени вещици, отколкото мъже, никой не знаеше защо. Просто по-голям беше броят на момичетата, които се раждаха такива и достигаха зрялост, в резултат на което на някои места съотношението беше изключително неравностойно.
— Така че нямаме голям избор — каза Селена провлечено. — Но това невинаги е проблем. Тази събота в училище ще има танци и аз вече си избрах кавалер — добави тя.
— Е — каза Блейс, — аз също. — И погледна многозначително братовчедка си.
Теа почувства буца в гърлото си.
— Ерик Рос — продължи Блейс, наслаждавайки се на думите си. — Вив и Сел ми разказаха всичко за него.
— Ерик? — възкликна Дани. — Звездата на баскетболния отбор?
— А също и на бейзболния — каза Вивиан с красивия си глас. — Освен това играе великолепно тенис, посещава часовете за напреднали, работи във ветеринарната клиника и смята да се запише в калифорнийския университет „Дейвис“, за да стане ветеринарен лекар.
4
Хелоуин се чества в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември. На български празникът е познат още като Деня на Вси светни. — Бел.прев.