В Кевин нещо се прекърши. Той се взираше в Блейс умолително, без да помръдва. Накрая Блейс кимна с глава към футболистите.
— Хайде, човече — каза единият от лакеите на Блейс, на Теа и се стори, че е Дуейн. Те хванаха Кевин за раменете и го отведоха, докато той продължаваше да гледа назад.
Блейс помаха с пръсти.
Селена прокара ръка през косата си и каза:
— Мислиш ли, че ще се раздели с колата си?
— Ами… — усмихна се Блейс, — да кажем, че е възможно да имам транспорт за танците. Но това, разбира се, не означава, че съм решила с кого ще бъда…
Теа се изправи. Дани бе мълчалива по време на обяда и сега се взираше в Блейс. В тъмно кадифените й очи се четеше едновременно страхопочитание и възхита.
— Махам се оттук — каза Теа рязко и почувства облекчение, когато Дани отмести поглед от Блейс и също се изправи.
— А, между другото… — рече Блейс, посягайки към раницата си, — забравих да ти дам това. — Тя държеше малко флаконче, подобно на тези, в които се съхранява парфюм.
— Какво е това?
— За танците. Нали се сещаш, за кръвта на момчетата.
5
— Какво? — каза Теа с ясното съзнание, че трябва да се противопостави. — Блейс, да не си се побъркала?
— Надявам се, това не означава, че се отричаш от магьосничеството? — каза Блейс заплашително. — Както знаеш, това е част от него.
— Искам да кажа, че не можем да вземем достатъчно кръв, за да напълним това, без да забележат. Какво да им кажем? Че ни трябва малко за спомен?
— А ти прояви малко изобретателност — подхвърли Вивиан звънливо, разтягайки едно червено-златно ластиче за коса между пръстите си.
— При нужда винаги можем да използваме Чашата на забравата — добави Блейс спокойно. — Така каквото и да направим, те няма да си спомнят нищо.
Теа остана като втрещена. Това, което Блейс предлагаше, беше все едно да използваш атомна бомба, за да убиеш муха.
— Ти си луда — каза тя тихо. — Знаеш, че на младите вещици не е позволено да използват такива магии и вероятно няма да ги използваме, дори когато станем майки или старици7. Тези неща не са за нас. — Тя се взира дълго в Блейс, докато най-накрая сивите очи на братовчедка й се сведоха надолу.
— Не смятам, че има магии, които могат да се определят като забранени — каза Блейс важно, но така и не срещна погледа на Теа, нито пък продължи разговора.
Когато Теа и Дани си тръгнаха, Теа забеляза, че Дани е взела едно от малките шишенца.
— Ще ходиш ли на танците?
— Да, предполагам. — Дани сви рамене. — Джон Финкелщайн от класа по литература ме покани преди няколко седмици. Никога досега не съм ходила на техните танци, но може би е време да започна.
„Какво може да означава това?“, помисли си Теа неспокойно.
— Смяташ ли да му направиш магия?
— Имаш предвид това ли? — Дани завъртя флакончето между пръстите си. — Не знам. Взех го просто така, за всеки случай… — Тя се вгледа в Теа, сякаш търсеше оправдание. — И ти взе твоето шишенце за Ерик.
Теа се подвоуми. Все още не беше разказала на Дани какво изпитва към Ерик, защото нямаше представа какво беше отношението на приятелката й към хората.
— В крайна сметка те са просто хора — отбеляза Дани със сладостно спокоен тон, сякаш откликвайки на съмненията й.
Събота вечер. Теа извади една рокля от гардероба си. Беше бледозелена, почти бяла, с елинистични мотиви. Дрехите на вещиците трябваше да са удобни и едновременно с това да изглеждат добре, а тази рокля беше лека, мека и правеше красиви вълни при завъртане.
Блейс не носеше рокля. Беше облечена в смокинг. Имаше червена копринена вратовръзка и пояс, който й стоеше великолепно.
„Това може би щяха да бъдат единствените танци в историята, на които най-популярното момиче щеше да носи копчета за ръкавели“, каза си Теа.
Ерик дойде точно навреме. Той потропа на вратата на магазина, която ползваха само хората. Обитателите на Нощния свят заобикаляха отзад и влизаха през една задна врата, на която имаше нещо като графит, изобразяващ черна далия.
„Добре“, помисли си Теа. Пое си дълбоко въздух, преди да отвори вратата и да го покани да влезе. Това е просто една обикновена среща…
Но първоначално не беше толкова неловко, колкото се беше опасявала. Той се усмихна и й подаде букет бели орхидеи. Тя отговори на усмивката му и го взе. После каза:
7
Понятията старица и майка в Нощния свят са почетни титли на могъщи вещици от Вътрешния кръг — Бел.прев.