Десет минути по-късно те стояха една до друга на леглото на Теа, сандъкът беше на пода, а книгата помежду им.
— Като начало си спомни как точно изглеждаше амулетът, който падна в огъня? — започна Дани с компетентен тон. — Например, ако косата е била побеляла, това може да означава…
— … че вещицата е била стара — завърши фразата Теа. — Не, не беше нито побеляла, нито прошарена. А по-скоро тъмна, като махагон. — Тя затвори очи, опитвайки се да си спомни. — Всичко се случи толкова бързо… но мисля, че беше дълга. Успях да забележа, че кичурът беше сгънат на няколко пъти в глината.
— Значи, вероятно е била жена.
— Да — отвърна Теа, докато прелистваше страниците. — Почакай, виж какво пише тук…
— Сюзан Бланшет — прочете Дани с известно усилие. — Родена през 1634 г. в Есгаванс, в деня, в който мирът между Франция и Испания бил отпразнуван е огньове на открито. Екзекутирана през 1653 г. в Кралската тъмница във френския град Ронсе.
— И чуй само обвиненията — каза Теа мрачно. — Омагьосване на реколтата и добитъка на хората, причиняване на глад в страната и удушаване на бебета с дългата й коса.
— Удушаване на бебета… — въздъхна Дани.
— Тя отричала всичко и затова я изтезавали. Слушай: В началото, докато я разпъвали с дибата8, тя неспирно повтаряла, че не е вещица. Но когато мъченията продължили, си признала всичко.
— И след това измъчвали семейството й — каза Дани, следвайки с пръст редовете. — О, Изида, виж какво пише тук. Тя е имала десетгодишен брат, който се казвал Клеман, и шестгодишна сестра на име Лусиен. И двамата били подложени на изтезания.
— След което ги изгорили — продължи Теа с треперещ глас. В стаята не беше студено, но тя имаше чувството, че цялата е скована в лед. — Виж, в знак на милост на децата им е било обещано да ги удушат, преди да ги вържат на кладата, но понеже на екзекутора не му е било платено, ги изгорили живи — Теа не можа да довърши.
— пред очите на сестра им — продължи Дани шепнешком. Тя също трепереше и се сгуши по-близо до Теа. — Как са могли да сторят това?
— Не знам — отвърна Теа унило. — Нищо чудно, че законите на Нощния свят се спазват толкова стриктно. Ето защо се налага да се крием. Виждаш какво може да се случи, когато хората разберат какви сме. — Теа преглътна.
Не искаше да мисли за законите на Нощния свят, които сама беше нарушила.
— И след това изгорили Сюзан Бланшет — прочете тя тихо с очи, приковани в книгата. — Когато кладата била запалена, тя успяла да изкрещи, че ще се върне да си отмъсти.
— И аз бих го направила — рече Дани. — Бих се върнала и бих ги избила. — Тя замълча и двете с Теа се спогледаха.
— И може би точно това е направила — промълви Теа. — Само че не е могла да намери мъчителите си. Вместо това се е натъкнала на нещо, което е приличало на зала за мъчения. И там е бил Кевин, който в този момент може би се е забавлявал с някоя от куклите вещици. И с действията си по някакъв начин й е напомнил за… — Теа кимна към книгата. — Както и да е, онова, което е видяла, я е накарало да изгуби контрол.
— И да го убие. Удушавайки го. Или с други думи, извършвайки нещо, в което е била обвинена. Теа? — Дани се намръщи и след това продължи: — Когато видя тялото на Кевин… имаше ли нещо около шията му?
Теа се взираше в жълтото перде на прозореца, опитвайки се да си спомни. Видя в ума си ужасното подпухнало лице… Езика, който се подаваше отвън… И тъмните синини по шията.
— Не — каза тя тихо. — Имаше белези, но онова, с което е бил удушен, го нямаше.
— Взела го е със себе си — отсече Дани, потръпвайки, след което сложи двете си ръце върху книгата. — А може би не. Виж, Теа, това може би наистина е страхотна история, но все пак тя си остава в сферата на предположенията.
Теа се взираше в пожълтялата страница под пръстите на Дани.
— Не мисля — каза тя тихо. — Виждаш ли този символ под името на Сюзан Бланшет? Аз го разпознах. Именно него зърнах за секунда върху амулета, който падна в огъня.
— Сигурна ли си?
Теа извърна поглед.
— Да. Това е тя, Дани. И вината е моя. Аз я пуснах на свобода… и сега тя убива. Заради мен загина човек.