— Цяла съм вир-вода — изкрещя тя. — Луда ли си? Знаеш ли какво прави водата с коприната?
Теа отвори уста да каже нещо и след това я затвори отново. Чувстваше се замаяна от сладостното облекчение, което се разливаше в нея. Нямаше представа дали Блейс знаеше, че това не е било просто вода, но едно беше ясно — колкото и силна да беше магията й, сега тя беше развалена. И Блейс го знаеше.
Тя дръпна рязко ципа си и гордо се отдалечи.
— Тя е луда — заяви Ерик.
— Ами… — поде Теа, все още замаяна. — Казах ти, че лесно изпада в пристъп на гняв. — Сетне хвана ръката на Ерик, много нежно, отчасти за да успокои себе си, и добави: — Да вървим.
— Благодаря ти, че ме плисна с онази вода — каза Ерик малко по-късно.
— Няма защо — отвърна тя.
Дори еликсирът да не беше проработил, той все пак беше успял да отвлече някак вниманието на Ерик и да разконцентрира Блейс. По-късно трябваше да се опита да разбере как точно бе развалена силната магия на Блейс.
— Ситуацията беше доста неловка — продължи Ерик. — Аз през цялото време търсех начин как да й откажа учтиво, но така и не го намерих. И точно когато осъзнах, че ще трябва да нараня чувствата й… ти ни намокри с вода.
Теа замръзна на мястото си и се втренчи в него изумена. Той беше напълно сериозен.
— Искам да кажа… знам, че така или иначе, нараних чувствата й. Но… Теа, какво има?
Тя отново тръгна.
— Искаш да кажеш, че изобщо не желаеш да бъдеш с нея? Дори малко?
Той се спря.
— Как мога да искам да бъда с нея, когато искам да бъда с теб? Казах ти това още в самото начало.
„Може би причината е в това, че сме сродни души — мислеше си Теа. — Или защото е упорит. Но каквото и да е обяснението, по-добре никога да не го казвам на Блейс. Ако разбере, че магията й не е имала никакъв ефект върху него, това ще бъде само още един повод да иска смъртта му.“
— Е, както и да е, сега вече всичко е наред — промърмори тя и в този момент действително си вярваше. Беше твърде щастлива, за да мисли за нещо лошо.
— Наистина ли? Значи най-накрая можем да излезем заедно?
В думите му имаше толкова нетърпение и копнеж, че Теа се засмя. Почувства се лека като перце, свободна и пълна с енергия.
— Да, можем да го направим още сега. Или можем да отидем у вас. Бих се радвала да видя отново сестра ти и Мадам Кюри.
Ерик се намръщи.
— Е, на Мадам Кюри това вероятно ще й хареса. Но Роз изгуби делото си… Съдът отсъди, че Клубът на следотърсачите е частна организация, която може да приема, когото намери за добре, и сега на сестра ми целият свят й е черен.
— Това е добра причина да я видим. Горкото дете.
Ерик я погледна учудено.
— Ти сериозно ли? Можеш да отидеш, където пожелаеш в Лас Вегас и въпреки това предпочиташ да дойдеш у нас?
— Защо не? — Теа не му призна, че за момиче като нея един човешки дом е много по-интересен, от което и да е място във Вегас.
Тя беше щастлива.
Ерик живееше в скромна сглобяема къща под сянката на няколко обикновени дървета вместо обичайните палми. Теа беше обзета от леко смущение, когато влязоха вътре.
— Мама още е на работа — каза Ерик и погледна часовника си. — А Роз би трябвало да е в стаята си до пет. Наказана е. Тази сутрин суши куклите си в микровълновата.
— На микровълновата вероятно не й се е отразило добре.
На вратата на Розамунд беше окачен надпис: Не Влизай. Стой Настрана, Имам Предвид Ерик. Феминизмът Е Радикална Концепция, Че Жените Са Хора.
Когато Ерик отвори вратата, една касичка във формата на прасенце полетя към него. Той се дръпна рязко назад, летящият предмет се удари в стената и колкото и да бе чудно, не се счупи.
— Роз…
— Мразя всички! И всички ме мразят! — Книга с твърди корици полетя стремително към Ерик и той затвори бързо вратата. Бам!
— Никой не те мрази — извика Ерик.
— Ами, аз ги мразя тогава! Махай се!
Бам! Бам! Последваха още няколко трясъка.
— Може би е по-добре да я оставим на мира — реши Ерик. — Понякога става малко раздразнителна. Искаш ли да видиш моите покои?
Стаята му беше приятна, забеляза Теа. Имаше много книги, някои от които миришеха на плесен.
— Купувам ги от антикварни книжарници.
„Сравнителна анатомия на гръбначните животни“, „Развитие и строеж на свинския ембрион“, „Червеното пони“9. Повечето от изданията по един или друг начин бяха свързани с животните.