„Съжалявам, че казах, че приличаш малко на Мая“, помисли си Теа.
— Вината е моя — заяви тя на висок глас.
— Да, така е — съгласи Блейс, продължавайки да драска върху листа.
— Трябваше още от самото началото да стоя далече от него.
Но, разбира се, именно Блейс беше причината да не постъпи така. Беше решила, че Ерик ще е в по-голяма безопасност с нея, отколкото с Блейс. И смяташе, че някак… нещата ще се получат. Да… През цялото време беше таяла надежда, че тя и Ерик имат бъдеще. И че всичко накрая някак ще се нареди.
Но сега трябваше да приеме реалността.
Те нямаха никакво бъдеще.
Единственото, което го очакваше с нея, беше смърт. Същото очакваше и нея самата. Беше осъзнала това в онзи ужасен момент на прозрение, когато видя майка му в стаята.
Нямаше как да бъдат заедно, без да ги разкрият. Дори да избягаха някъде някой ден, Нощните хора щяха да ги намерят. Щяха да ги изправят пред Съвета на Нощния свят от вещици и вампири старейшини. И Законът щеше да бъде приложен…
Теа никога не беше присъствала на екзекуция, но беше чувала за тях. И ако семейство Хармън се опиташе да попречи на Съвета да я убие, щеше да започне война. Вещици срещу вампири. А може би дори вещици срещу вещици. А това можеше да означава краят на всичко.
— Е, мисля, че не е нужно да убиваме майката — отбеляза Блейс, мръщейки се над драсканицата си. — От друга страна, ако убием децата, майката може да потърси отмъщение. Така че за всеки случай…
— Няма да убиваме никого — каза Теа глухо, но решително.
— Нямам предвид ние самите. Ще се обадя на някой от любезните ни братовчеди вампири. Например на Аш. Той би трябвало да е някъде по Западното крайбрежие, нали? Или Куин, на него му допадат такива неща. Едно бързо ухапване, кръвта на жертвата изтича и…
— Блейс, няма да позволя Ерик да бъде убит от вампири. Или от когото и да било — добави тя, когато Блейс отвори уста да възрази. — Не е нужно. Никой не трябва да умира.
— Значи имаш по-добра идея?
Теа погледна към статуята на Изида, царицата на египетските богини, която стоеше на бюрото й.
— Ами… не знам. Мислех си за Чашата на Лета10. Можем да ги накараме да забравят всичко за мен. Но в същото време това може да породи подозрения — цяло едно семейство с празни петна в паметта. И всички в училище ще се чудят защо Ерик вече не помни името ми.
— Така е.
Теа се вгледа в луната между златните рога на Изида. Умът й, който винаги беше бистър и логичен, помагайки й да оцелее, сега сякаш работеше на бавни обороти. Трябваше да има начин да спаси Ерик и семейството му, защото иначе нямаше смисъл да продължи да живее.
И тогава намери решението.
— Мисля, че ще е най-добре… — поде тя бавно, защото изпитваше почти физическа болка, — ако Ерик престане да се интересува от мен. И се влюби в някоя друга.
Блейс се облегна назад. После бръкна в кутията със сладките пуканки и си взе една.
— Възхищавам ти се — каза тя. — Това е много, много разумно.
— Но не в теб! — процеди Теа през зъби. — Надявам се, че разбираш това? Той трябва да се влюби в човешко момиче и тогава ще забрави за мен и без Чашата на Лета. Никой няма да изчезва или да получава амнезия. И така няма да има никакви подозрения.
— Добре. Въпреки че ми се искаше да опитам с него. Има силна воля и може би щеше да издържи известно време. Или поне беше добро предизвикателство.
Теа остави това без коментар.
— Все още имам малко от кръвта му. Въпросът е, разполагаш ли с нещо, което не си използвала досега. Някаква любовна магия, която напълно да му завърти ума?
Блейс си взе още една пуканка.
— Разбира се, че имам. — Тя присви сивите си очи. — И това, разбира се, е забранена магия.
— Предположих. Блейс, сега аз съм принцесата на забранените магии. Така че една повече няма да навреди. Но аз ще я направя. Не искам да си навличаш проблеми.
— Добре, но знай, че няма да ти хареса. Ще се нуждаеш от бизорски камък11 от стомаха на дива коза ибекс, с какъвто случайно се сдобих по време на престоя ни при леля Гердет.
Дивите кози ибекс бяха застрашен вид, отчасти заради камъните, които шаманите вадеха от вътрешностите им, смятайки, че притежават магически свойства.
— Ще се справя някак — каза Теа решително.
11
Маса от козина и растителни фибри, която може да бъде намерена във вътрешностите на някои преживни животни. В миналото се е смятало, че бизорският камък може да действа като противоотрова. — Бел.прев.