А истинските вещици се приготвяха за празника Саун.
Теа облече бяла рокля без ръкави, ушита от едно парче плат. Сложи ефирен бял колан около кръста си, който върза на троен възел. Знакът на Изида. Вещиците го използваха вече четири хиляди години.
Въздъхна и отново погледна навън.
„Наслаждавай се на спокойствието, докато можеш — каза си тя. — Ще бъде напрегната вечер.“
Джипът на Ерик спря отпред. Чу се клаксон.
Теа грабна раницата, която беше бутнала под леглото. Вътре беше сложила всичко необходимо. Дъбови листа, пепел, изсушени парченца кора от квасия12, блажен магарешки бодил, корен от мандрагора. Втвърдената утайка от бронзовата купа, която старателно бе остъргала с един от ножовете на Блейс. Дървен печат, който също бе изработила с инструментите на Блейс. И малко шишенце с три скъпоценни капки от отвара за призоваване, откраднати от малахитовото шише. Отправи се към стълбите.
— Ей, тръгваш ли вече? — попита Блейс, подавайки се от банята. — До събирането на Кръга има още час и половина.
Блейс изглеждаше по-ослепителна от всякога. Роклята й беше черна, без ръкави и също беше от едно парче плат като тази на Теа. В дългата й до кръста коса бяха вплетени малки звънчета. Снежнобелите й ръце изпъкваха красиво на фона на черната рокля. Беше боса и имаше гривна на глезена си.
— Ще изтичам да свърша нещо преди събирането — отвърна Теа. — Не ме питай какво.
Блейс, разбира се, нямаше представа какво планират Теа и Ерик. Дори и Дани не знаеше. И така беше по-добре.
— Теа… — Блейс се приближи до перилата на стълбите. — Бъди внимателна.
Теа махна с ръка на братовчедка си.
Задната половина на джипа беше пълна с дърва.
— Реших да взема малко повече, в случай че не ни стигнат — каза Ерик, хвърляйки раницата й вътре. После добави с променен глас: — Изглеждаш невероятно така.
Тя му се усмихна.
— Благодаря. Това е традиционна премяна. И ти не изглеждаш зле.
Той беше облечен в униформа на френски войник от седемнадесети век или поне достатъчно близка имитация на костюмите от няколко старинни гравюри, с които разполагаха.
Пътуваха през пустинята покрай огромни голи канари. След известно време се отклониха от главния път и поеха между дърветата юка, докато не намериха мястото.
Това беше малка долчинка, обградена почти отвсякъде от пясъчни стълбове. Те далеч не приличаха на монолитите от Стоунхендж и по-скоро бяха безформени и криви. Но въпреки това мястото беше идеално за осъществяването на плана им. Бяха го открили сами и Теа много се гордееше с него.
— Огънят още не е изгаснал — каза тя. — Това е добре.
През последните три дни в кръга от пясъчни колони непрекъснато беше горял огън. По този начин Теа се надяваше да привлече вниманието на Сюзан и да я държи далече от стария салон. И, изглежда, планът й успяваше.
Не разчиташе само на огъня, разбира се. На земята лежаха три кукли в човешки ръст, привързани към дървени колове.
— Тези тук, изглежда, се чувстват добре — каза Ерик. Той взе най-малкото чучело и го поизтупа. Сетне заби отново кола и го облегна на него.
Една от куклите беше облечена в черна рокля с колан с възела на Изида. На гърдите й имаше табелка, която твърдеше, че това е Лусиен. Другата по-малка кукла беше Клеман, а най-голямата — самата Сюзан.
— Добре — каза Теа, докато разтоварваха дървата, оставяйки раницата си в джипа. — Запомни, че не трябва да правиш нищо, докато не се върна. Нищо! А ако закъснея няколко минути, просто чакаш.
Той спря да кима.
— Партито за Хелоуин започва в девет. Ако не си тук точно в девет, бих могъл да…
— Не! Не пипай и не прави нищо.
— Теа, така можем да я изпуснем. Ами ако реши, че тук не се случва нищо интересно, и отиде на партито…
— Няма да закъснея — каза Теа кратко. Това, изглежда, беше единственият начин да спечели спора. — Но в никакъв случай не слагай вещицата на кладата, преди да съм се върнала и да съм направила защитния кръг. Разбра ли?
— Успех — каза Ерик.
Той изглеждаше загадъчен и красив в необикновения си костюм. Беше толкова различен. Целунаха се под полумесеца.
— Пази се — прошепна Теа, отдръпвайки се от него.
— Върни се невредима — отвърна й той. — Обичам те.