— Мисля, че и двете трябва да го оставим на мира — рече тя.
— Шегуваш ли се? Аз ще го имам — отсече Блейс. — Той е мой, освен… — добави тя с искрящ поглед — ако не си го избрала за себе си.
— Аз… ами не… — заекна Теа объркано.
— Тогава е мой. Обичам предизвикателствата.
Блейс прекара пръсти през косата си, разпръсквайки черните вълни.
— Чудесно е, че баба има толкова много любовни еликсири в магазина си — промълви Блейс унесено.
— Блейс… — На Теа й отне време да събере мислите си. — Не помниш ли какво каза баба? Ако пак има проблеми…
— Ние няма да имаме никакви проблеми — каза Блейс, а гласът й беше равен и уверен. — Само той ще има проблеми.
Теа тръгна към следващия си час, чувствайки в душата си странна пустота.
„Не мисли за това — повтаряше си тя. — Няма какво да направиш.“
Не срещна много нощни хора по пътя си към класната стая. Едно момче, може би първокурсник, приличащо на шейпшифтър3, учител, който съдейки по светлината в очите му, беше ламия — истински вампир, и нито един създаден вампир, върколак или вещица.
Разбира се, не можеше да бъде сигурна. Това, което хората от Нощния свят умееха най-добре, беше да се прикриват, да се сливат с останалите, минавайки незабелязано. Нямаха друг избор. Това им позволяваше да оцелеят в един свят, в който хората бяха много повече и където обичаха да убиват различните.
Но докато седеше в часа по литература, Теа забеляза едно момиче на съседния чин.
То беше дребничко и симпатично, с гъсти мигли и мека, черна като въглен коса. Имаше кръгло лице и трапчинки. Но това, което грабна окото на Теа, беше ръката й, която си играеше с брошката, закачена за раираната й синьо-бяла жилетка. Брошка във формата на черно цвете.
Далия.
Теа бързо прелисти тетрадката си на празна страница. Докато учителят четеше откъс от разказа „Рашомон“, тя започна да рисува черна далия, щрихирайки я отново и отново, докато стана достатъчно голяма, за да може момичето да я види ясно. Когато вдигна глава, Теа видя, че то я гледа.
Миглите на момичето се притвориха, докато гледаше рисунката, после вдигна очи, усмихна се на Теа и леко й кимна.
Теа се усмихна в отговор и също й кимна.
След часа, без да разменят нито дума, Теа последва момичето към изхода на училището. То се огледа, за да се увери, че наоколо няма никого и после се обърна развълнувано към Теа.
— Кръгът на Мрака, нали? — попита тя.
Теа кимна.
— А ти си от Кръга на Здрача?
На лицето на момичето се появи плаха усмивка. Очите му бяха тъмни, като кадифе.
— Да — каза то и разпалено продължи: — Такива като нас има само още две тук, но са по-големи и принадлежат към Кръга на Мрака! — Сетне момичето подаде ръката си и се усмихна. — Аз съм Дани Абфорт.
Теа почувства облекчение. Смехът на момичето беше заразителен.
— Теа Хармън. Единство! — Това беше поздрав, познат на вещиците от векове, символ на тяхната хармония и сплотеност.
— Единство! — прошепна Дани в отговор. След това очите й се разшириха. — Хармън? Ти си Пазителка на огнището? Дъщеря на Елвиза? Нали?
Теа се засмя.
— Ние всички сме дъщери на Елвиза.
— Да, но… знаеш какво имам предвид. Ти си нейна пряка наследница. За мен е чест.
— И за мен. Родът Абфорт също е стар и прочут. — Дани все още я гледаше с благоговение и Теа побърза да добави: — Братовчедка ми също е тук, Блейс Хармън. И двете сме нови, както сигурно и ти. Никога преди не съм те виждала във Вегас.
— Дойдохме тук миналия месец, малко преди началото на учебната година — каза Дани. Челото й се смръщи. — Но ако си нова тук, какво имаш предвид, като казваш, че не си ме виждала наоколо.
Теа въздъхна.
— Ами, сложно е…
Чу се звънецът. Двете момичета с неохота завъртяха глави към сградата и после се спогледаха.
— Искаш ли да се чакаме тук на обяд? — рече Дани.
Теа кимна, попита къде е кабинетът по френски и тръгна натам.
През следващите два часа тя се опитваше да слуша внимателно учителите си. Не знаеше какво друго да прави. Трябваше да се съсредоточи, за да държи образа на сиво-зелените очи далеч от ума си.
По обяд Дани я чакаше, седнала отпред на стълбите. Теа се настани до нея и отвори бутилка минерална вода и шоколадов йогурт, които бе купила от училищния павилион.
— Щеше да ми кажеш кога преди си била във Вегас — рече Дани.